Храмът на Хор
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Храмът на Хор». Краткое содержание книги:
Британецът Пол Дохърти, професионален историк и ерудит в областта на египтологията, чрез екзотичните си сюжети увлекателно пресъздава една от най-непознатите вълнуващи епохи от историята на древен Египет.
На власт са фараоните на Новото царство (XVI–XI в. пр.Хр.), а дъщерята на великия Тутмос I — Хатусу се бори за надмощие. В „Храмът на Хор“, втората част на поредицата „Египетски загадки“, кълбото на политическата конспирация отново трябва да бъде разплетено от египетския Шерлок Холмс — съдията Амеротке. В Тива, столицата на могъщото египетско царство, един след друг гинат учени, звездобройци, жреци, архивари и техните слуги. Кървавите екзекуции заплашват да пометат крехката хегемония на владетелката Хатусу. Някой всячески се мъчи да дискредитира еманципираната фараонка. А тронът й и без това се клати заради несъгласието на догматичната аристокрация Египет да бъде управляван от жена. Хатусу всъщност е антична феминистка — тя протяга ръце към короната не от себична алчност, а за да защити достойнството си на фараонска дъщеря и да докаже космогоничната си предопределеност да седне на трона. „Храмът на Хор“ със сигурност ще задоволи претенциите на ценителите на изисканото криминале в стил Конан Дойл и Агата Кристи, но без съмнение ще допадне и на феновете на екшъна и зрелищните сюжети.
В книгата има и психология, и мистерия, и каскади, и екзотика, и възмездие. „Египетски загадки“ безспорно има и поучителен ефект: Пол Дохърти доказва, че политическата конспирация е старинно занятие и днешните интриги във върховете на властта по света и у нас си имат своя исторически праобраз.
Скитникът от пустинята постави стрела на тетивата и се промъкна напред. Колесницата беше празна, окът лежеше на земята. Къде ли бяха ездачите? А конете? Той се взря в мрака и различи очертанията на втора колесница, която се отдалечаваше към града. Сигурно нея беше чул преди малко. Смъкна парчето плат, с което закриваше устата и носа си. Долови аромата на парфюм. Напомняше му за деня, когато племето му бе лагерувало край стените на Тива, а той отиде в един от домовете на удоволствията. Никога нямаше да забрави гъвкавата танцьорка, намазаната й с благовонни масла перука, трептящите й обеци и черното й голо тяло, обилно поръсено с омаен парфюм. Беше платил доста за нея, но споменът за преживяването и досега продължаваше да пълни устата му със слюнка.
Скитникът от пустинята се промъкна напред. Долови мирис на печено месо. Видя остатъци от огън, счупена чаша и мях за вино. Приближи се до колесницата и видя красив калъф за копия от леопардова кожа. Беше празен. Нямаше ги и лъка, и колчана със стрелите, които обикновено висяха на кукичка върху бронзовите перила на колесницата. Къде ли беше собственикът? Скитникът внимателно се огледа. Това явно не беше бойна колесница, а луксозно возило на някой благородник от Тива. Послушната обикновено камила изпръхтя страхливо зад него, разтърси дългия си врат и навири глава. Скитникът от пустинята се разкъсваше между страха и алчността. Колесницата струваше доста, пияните благородници от Тива бяха лесна плячка, а и оръжията, дрехите и скъпоценностите им щяха да се продадат добре на някой от многото пазари по поречието на Нил. Но все пак трябваше да бъде предпазлив. Изведнъж нощният вятър довя откъс от песен. Чуваше се ясно, макар че идваше отдалеч:
Скитникът от пустинята позна думите — известна любовна песен, често изпълнявана от войниците. Той самият неотдавна бе служил като разузнавач в легиона на Хор в похода на египтяните на север срещу митанийците2.
Камилата се опитваше да се освободи от въжетата, стегнали предните й крака. Скитникът се приведе и продължи напред. Претърси с поглед пустинята и разбра къде е певецът. Племето му винаги беше избягвало това място — изграден насред пустинята огромен лабиринт, наречен Залата на подземния свят. Старците разказваха, че жестоките хиксоси3, които нападнали и завладели градовете в Египет преди десетки години, били построили тук голяма крепост, за да защитават оазиса. Но крепостта била разрушена от земетресение, а хиксосите събрали каменните останки и изградили ужасния лабиринт.
Сивите блокове, два пъти по-високи от човешки бой, били подредени в лабиринт, простиращ се на почти цял итеру4.
Малцина се осмеляваха да навлязат в него, но скитникът от пустинята знаеше, че благородниците от Тива често се опитваха да го преминат, за да докажат смелостта си. Нима собственикът на колесницата бе там? Кога ли щеше да се върне? Скитникът вдигна поглед към надвисналото над него небе, звездите блестяха ярко във виолетовия здрач. Прокара ръка по бронзовите перила на колесницата. Не можеше да я остави тук. Обърна се. Камилата упорито се опитваше да се изправи на задните си крака и пръхтеше неспокойно. Какво ли я бе изплашило толкова? Изведнъж до ушите му долетя гърлено ръмжене и от мрака изплува тъмна сянка. Той зашепна молитва: „Всемогъщи богове, закриляйте ме от людоеда, от Трошача на кости.“ Така наричаха лъва човекоядец. Скитникът пое дълбоко въздух. Лъхна го мирис на леш и той зърна зейналата паст на огромния лъв.
Храмът на Хор, построен върху древно светилище, се издигаше на брега на Нил в югоизточния край на Тива, столицата на божествения фараон. Мястото се почиташе от всички — комплексът от няколко сгради беше ограден от висока стена с кулички за стражата над портите. В центъра се намираше светилището с наоса и олтара със статуята на бога Хор. От него като спици на колело се разпръсваха във всички посоки другите олтари. В светилището можеше да се влезе единствено през залата с колоните, издигната от избледнял червен гранит. Във външния кръг лежаха останалите основни сгради — Домът на среброто — съкровищницата, Домът на поглъщането, където се убиваха животните за храна и за жертвоприношения, и Домът на живота — академията на учените. Всяка от тях беше оградена с красиви градини с палми, акации и смокини, а върху плодородния чернозем, донесен специално от Месопотамия, се отглеждаха екзотични растения и цветя.
1
Древна държава в Източна Африка, наричана от египтяните Страната на боговете заради богатствата й. — Бел.прев.
2
Народът на древното царство Митани в Западна Азия, водило нескончаеми войни с Египет. — Бел.прев.
3
Азиатско семитско племе, завладяло Египет през 1700 г. пр.Хр. — Бел.прев.
4
Древноегипетска мярка за дължина, равна приблизително на 2 км. — Бел.прев.