Любовник на смъртта
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовник на смъртта». Краткое содержание книги:
Случаят отвежда Фандорин в московския подземен свят. В калта и мизерията на бедняшките квартали, където по-силният винаги има право, сред бандите, безчинстващи под безразличния поглед на полицията, израства изключително красиво момиче с тежка съдба. Московските бандити си съперничат, за да спечелят любовта й, дори представителите на властта не остават безразлични пред нейния чар. В желанието си да привлече вниманието й, едно бедно момче тръгва да търси съкровище — но до легендарното съкровище, скрито в подземните лабиринти на столичния град, се опитва да се добере и някой друг — жесток убиец, оставил след себе си кървава диря. Всеки, научил тайната на скритото богатство, загива от ужасна смърт — единствено Фандорин се досеща чие дело са зверските убийства, но когато застава лице в лице с убиеца, дори той не може да предвиди кому е писано да остане жив.
Добре де, всичко става. Подкарали годеника да го погребат. Тя, годеницата, вървяла редом с ковчега. Страдала ужасно — говореше, се, че много го обичала. А като тръгнали да минават през моста, точно срещу мястото, дето станало нещастието, тя изведнъж като викне: сбогом, братя християни! — и през оградата скочила от моста с главата надолу. Предния ден сковал студ, та нямало начин да не си строши тиквата в леда или да не си счупи врата. Но станало друго. Уцелила право в топлик с тънък лед и малко снежец отгоре. Цопнала — и край.
Бре, викат си всички, удави се. Тичат, ръкомахат. Ала реката я повлякла под леда стотина метра и я изхвърлила на плиткото, дето жените си перат прането.
Закачили я с ченгели или каквото е там, и я измъкнали. Тя, удавницата, на вид била като мъртва, но полежала, оправила се и пак нищо й няма. Жива-живеничка.
Заради този котешки късмет я нарекли Жива, други й викали Безсмъртна, но това още не бил последният й прякор. После се сменил.
Минава година, година и половина, и родителите й пак гледат да я омъжат. А девойката още повече се разхубавила. Поискал я един търговец, не съвсем млад, но много заможен. На Жива все й е едно: като са рекли търговец, нека е търговец. Които са я познавали тогава, разправят, че много тъгувала за годеника си — за онзи първия, дето загинал.
И какво? Новият жених ден преди сватбата на утренята в черквата като захъркал, като заразмахвал ръце — и туп на една страна. Погърчил се, помляскал с устни, и айде, лека му пръст. Дамла го ударила.
След този случай повече не помислила за брак, ами в най-скоро време избягала от родителския си дом с някакъв военен. Та заживяла с него в господарската му къща на „Арбат“. Съща кралица станала — обличала се като богаташка, идвала при майка си и татко си с лакирана каляска, носела дантелено чадърче. Офицеринът не можел да се ожени за нея, щото нямал бащината си благословия, но иначе я гледал като писано яйце, безумно я обожавал.
Ала тя и третия погубила. Той бил здравеняк юнак, бял и румен, пък като поживял с нея, взел да гасне. Станал бледен, хилав, краката не го държат. Докторите какво ли не опитали. И на минерални бани го пращали, и по чужбини — не и не. Викаха, че някакъв рак се бил загнездил в него и с щипките си му издрал всички вътрешности.
Та като погребала тя и офицера, вече всички, и най-простите, разбрали: нещо не й е у ред на тая мома. Тогава й сменили прякора.
Не можела вече да се върне в старата махала, пък и не искала. Животът й станал съвсем различен. Обикновените хора се пазят от нея. Край когото мине, всеки се кръсти и плюе през рамо. А й се лепели, то се знае, разни апаши смелчаци, дето смъртта не я имат за нищо. Щото тя, след като изпила кръвчицата и на онзи богаташ, нали я видя, станала е първа хубавица в цяла Москва.
И така продължило. Колша Колеца (прочут гепач, краднеше в Мешчани) ходи два месеца с нея и неговите си момчета го заклаха, недоволни от подялбата на плячката.
После имаше един Яша Костромской, конекрадец. Крадеше чистокръвни жребци направо от конюшните и ги продаваше на циганите за луди пари. Понякога имаше у себе си по няколко хилядарки накуп. Нищо не пожали за нея, направо я къпеше в злато. Застреляха го копои преди половин година.
Сега Княза е с нея. Вече три месеца. Та направо е озверял. По-рано си беше крадец като крадец, а сега да убие човек за него е все едно да размаже муха. И то само защото се е хванал със Смъртта и знае: не му е писано още много да остане на този свят. Дето има една приказка: гробът му се е отворил. Прякор без нищо не се лепва, и то такъв прякор.
— Какъв прякор? — не издържа Сенка, който го слушаше зяпнал. — Ти, Проха, така и не каза.
Проха се опули насреща му, чукна се по челото с кокалчетата на пръстите. Ама си, вика, недоносен. Що ли ти викат Скорик? Нали цял час това ти разправям. Смърт й е прякорът. Всички така й викат. И тя свикна, приема го.
Как Сенка стана хитрованец
Проха си мислеше, че това му е прякор на Сенка — Скорик. Бързак е, очите му шарят на четири, и в приказките е скорострелен, устат, не си поплюва, затова така са го нарекли. Но всъщност прякорът на Сенка идваше от презимето му. Така се казваше баща му — Трифон Степанович Скориков. Как се казва сега, Господ знае. Може вече да не е Трифон Степанович, ами ангел Трифанаил. Макар че надали е отишъл при ангелите — татко му, макар и добър човек, доста пиеше. Ала майка му, тя непременно обитава нейде в близост до трона небесен.