Мъжки игри
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #17
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Мъжки игри». Краткое содержание книги:
Вратата тропна и в кабинета на Настя нахълта Юра Коротков. Без да продума, той грабна от бюрото ключовете, заключи вратата отвътре и едва тогава седна срещу Настя, като примъкна свободния стол до бюрото й.
— Какво ти става? — учуди се тя.
— Ш-ш-т! — Коротков допря пръст до устните си. — Ако обичаш, говори шепнешком. Новият господар е тръгнал да обикаля владенията си. Народът се разбяга, останали сме само ние с тебе. Да се престорим, че и нас ни няма. Защото ще ни подхване да си приказваме… Не ми се приказва с него.
Настя мълчаливо сви рамене и взе цигара. Не беше привърженичка на отлагането на неприятните моменти. Щом не могат да се избегнат, по-добре да ги изтърпиш веднага. Още в университета, въпреки паническия си страх, тя винаги влизаше на изпит с първата група. Само веднъж не влезе в аудиторията с първата петорка. Това стана на изпита по международно право. Професорката, която изпитваше, беше дама, от която всички изпитваха ужас. Знаеше се, че е стара мома и изпитва силна омраза към всички момичета, особено към хубавичките или скъпо облечените. По същата причина професорката мразеше и момчетата, защото всеизвестно е, че те ухажват именно красивите или скъпо облечените студентки. С една дума тя не пишеше отличен на никого, а шанс да получат четворка имаха само най-невзрачните. Всички останали получаваха тройки и двойки. Реалното ниво на знанията не влизаше в сметката й. Тогава Настя стоеше в коридора, опитвайки се да отложи момента на неизбежната екзекуция, но когато от аудиторията започнаха постепенно да излизат колегите, вече издържали изпита, тя си помисли: „За тях лошото е вече минало. Късметлии! А аз стоя и неизвестността ме измъчва. Не, по-добре е човек да не отлага…“
— Щом господарят желае да се запознае с крепостните си по-отблизо, той при всяко положение ще го направи — каза Настя тихичко. — Няма измъкване.
Отвън се чуха стъпки, някой силно бутна вратата, след което опита с дръжката. Настя и Коротков замряха. Няколко мига по-късно се чу сложно потропване. Обикновено така тропаха колегите, които познаваха навика на Настя да се заключва в кабинета си, когато иска да поработи на спокойствие. Юра й махна предупредително: не отваряй, със сигурност е шефът, а не някой от нашите. Човекът зад вратата постоя още известно време, после си тръгна.
— Юрка, това е глупаво — прошепна Настя. — Така де, да не сме деца! По-добре да беше влязъл и да си беше казал каквото иска.
— Нямам настроение да общувам с него — смотолеви Коротков. — Ти чу ли вече за убийството на Вавилов?
— Чух. С него се занимава регионалното управление, същото, в което той работеше по-рано. От колко време беше пенсионер?
— Горе-долу три месеца. Да го питаш тоя глупак защо не си остана на работа! Отиде в банковия бизнес — и ето го резултата. А моята Лялка откога ми дудне да съм напуснел и да съм започнел да печеля като хората. Въобразява си, че сваля ли пагоните, веднага ще започна да нося вкъщи несметни количества долари. А че може и три месеца да не преживея — това, незнайно защо, не я вълнува.
— Недей така, Юра. Тя просто не го разбира. Нали вижда покрай себе си все живи и заможни хора. Откъде да знае колко често те умират от неестествена смърт? Всеки ден с трупове се занимаваме ние, а нейната гледна точка е друга. Не се заяждай с нея. Между другото трябва да се обадим на Владик Стасов, да му кажем за Вавилов — нали навремето са работили заедно. Стасов сигурно ще иска да отиде на погребението.
— Ами хайде да се самопоканим на гости при него. Разправят, че там правели страхотни пирожки — предложи Коротков.
— Разправят, да — засмя се Настя. — Но освен това разправят, че там и без нас няма къде да се обърнеш. Трима възрастни плюс Лилка, която сега е във ваканция и по цели дни не излиза от къщи и си седи с обожаваните от нея леля Таня и леля Ира.
— Е, където са четирима, и ние двамата ще се сместим. Тихо, май пак чувам стъпки.
Юра не сбърка. По коридора наистина крачеше някой и отново се спря до вратата. Натисна дръжката, после се чу настойчиво тропане.