Ковачница на мрак
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-474-1
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ковачница на мрак». Краткое содержание книги:
Аз съм поетът Галан и думите ми ще живеят вечно. Това не е хвалба. Това е проклятие. Наследството ми е чакащ труп и той ще бъде обръщан и обръщан, докато прахта погълне всичко, което е. И когато сетният ми дъх отдавна си е отишъл, виж как плътта все още се движи, виж как тръпне.
В началото не си представях, че ще заваря последните си мигове тук на един олтар, под надвиснал нож. Не вярвах, че животът ми бе жертва. Не и на някоя по-велика кауза, нито отплата в ръцете на слава и почит. Не мислех, че каквато и да е жертва бе нужна изобщо.
Никой не оставя мъртвите поети да почиват в мир. Ние сме като старо месо на отрупана с блюда трапеза. Ето, че идва следващото блюдо, за да избута онова, което е останало от нас, и дори боговете не смогват да почистят мръсотията. Но сред поетите има истини и ние двамата добре знаем цената им. Тя е хрущялът, който дъвчем безкрай.
Аномандарис. Това е дръзка титла. Но имай предвид: не винаги съм бил сляп. Това сказание не е единствено за Аномандарис. Разказът ми не ще се побере в кутийка. Всъщност той навярно е най-малката част от него. Мъж, тласкан отзад от много ръце, ще върви само в една посока, каквото и да пожелае.
Може би не му признавам достатъчно заслуги. Имам си основания.
Питаш: къде е моето място в това? Никъде не е. Ела в Карканас, тук в спомена ми, в творението ми. Обиколи из Залата на портретите и не ще намериш моето лице. Това ли е да бъдеш изгубен в същия този свят, който те е създал, който побира плътта ти? Ти, в своя свят, споделяш ли моята участ? Луташ ли се в почуда? Стряскаш ли се от собствената си сянка, или се будиш, мърморейки в неверие, че си само това и нищо повече, с безрадостни перспективи и с недоказана амбиция?
Или подминаваш, намръщен и уверен, и тази кутийка, която носиш, е наистина чудесна…
Единствената изгубена душа на света ли съм?
Недей да негодуваш заради усмивката ми. Аз също не мога да бъда натикан в онази кутийка, макар че мнозина ще се опитат. Не, по-добре ме зарежи съвсем, ако искаш душевен мир.
Трапезата е отрупана и пирът — несекващ. Ела с мен на това жалко прахосничество. Публиката е гладна и гладът е безкраен. И за това сме благодарни. А ако говорех за жертви, лъгал съм.
Запомни добре това сказание, което ще разкажа, Фишер кел Тат. Сгрешиш ли, съставителите на списъци ще те изядат жив.
Първа част
В тези дарове на преклонение
1.
ЩЕ ИМА МИР.
Словата бяха всечени дълбоко по канта на каменния трегер, на древната реч на азатанаите. Сечовете бяха груби, недокоснати от вятър или дъжд, та заради това може би биха изглеждали млади и невинни като самото чувство. Лишен от грамотност свидетел би видял само несдържаната ярост в ръката на каменоделеца, но несъмнено е справедливо да кажем, че невежите не са способни на ирония. При все това, както домашното куче само по миризмата ще разбере истинския нрав на един гост, тъй и на непроумяващия свидетел не биха му убягнали някои неуловими истини. Тъй че жестоките рани по базалтовото лице на каменния трегер си оставаха натрапчиво многозначителни за непросветения, докато свежестта на изваяните думи караше разбиращите ги да се замислят.
„Ще има мир.“ Убедеността е каменен юмрук в сърцевината на всички неща. Формата му е изваяна от сигурни ръце, отломките набързо са разчистени от поглед. Съграден е да устои, да се опълчи на предизвикателството, а бъде ли притиснат до стената, бяга без чест. Нищо по-ужасно няма от убедеността.
Преобладаваше мнението, че в Крепостта на Драконите не може да се намери нито един от рода на азатанаите. Всъщност малцина от онези същества с изнурени очи, отвъд Пустошта Барет, изобщо посещаваха града-държава Куралд Галайн, освен като каменоделци и зидари, призовани за някоя задача или начинание. Но господарят на Крепостта не беше човек, който ще търпи прояви на лично предразположение. Ако двусмислените слова, изваяни над прага на Големия дом на Крепостта, бяха изваяни от ръката на азатанай — сякаш за да възвестят началото на нов век, било с обещание или със закана, — то това бе дело единствено на лорд Драконъс, Консорт на Майка Тъма.
Тъй или иначе, Крепостта напоследък рядко биваше дом за своя господар, след като вече той стоеше до нея в Цитаделата на Карканас. Поради това внезапното му завръщане след тежка нощна езда се оказа едновременно повод за безпокойство и източник на слухове, нашепвани от ухо на ухо.