Маската на Атрей
- Автор: Хартли Эндрю Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Маската на Атрей». Краткое содержание книги:
Германците не спряха. Вместо да сменят позициите си, да се прегрупират, да се окопаят и да ги обстрелват с далеч по-мощните си оръжия, те очевидно искаха само да минат, сякаш отчаяно се мъчеха да се движат и да напредват. Американските „Шърман“-и се наредиха в права линия, опитвайки се да поразят фланговете им. Немците обаче не предприеха нищо, за да отвърнат на маневрата и продължиха на юг, оголвайки отстрани и отзад чудовищния „Ягпантер“, който вероятно би се справил с целия взвод, ако се бе обърнал и ги бе допуснал да се приближат до него. Във всичко това нямаше логика. Още повече, когато сражението беше започнало да се обръща в полза на съюзниците, германците плътно бяха обградили този единствен камион, и го пазеха така, сякаш бяха твърдо решили да се уверят, че ако нещо изобщо оцелее, това ще бъде очуканият, малък „Опел“.
— Да видим дали си заслужаваше — каза Мълигру.
Танкистът Том Морис развърза платнището от каросерията на камиона. Лицето му беше бледо, а очите му широко отворени от стъписване пред странната престрелка.
Мълигру се прехвърли горе и прекрачи младия германец, който се беше опитал да ги задържи с картечница, докато обстрелваха камиона с патрони тридесети калибър.
Вътре имаше някакви странни неща, както и голям сандък, щампован с германския орел и свастиката. Мълигру използва кирката от танка си и повдигна капака, който се напука и разцепи. Отмести го и се вторачи изумено в съдържанието на сандъка.
Какво е това, по дяволите?
— Какво има там, Андрю? — попита Морис. — Какво виждаш?
— Не знам — отвърна Мълигру с дрезгав от стъписване и като че от страх глас. — Нямам представа. Нещо откачено.
— Какво?
— По-добре извикай военната полиция. Веднага.
Въпреки тежката битка, труповете и мъката, заместила първоначалния ужас, Мълигру не помръдна от камиона. Когато линейките пристигнаха да приберат мъртвите, той още стоеше там и гледаше втренчено като хипнотизиран.
Първа част
Стари кости
„Затворени вече са всички рани безбройни, а в него мнозина медта си забиха. Тъй боговете блажени се грижат сега за сина ти даже когато е мъртъв, че от сърце го обичат… Страх от безсмъртните имай — рече старецът. — Смили се над мене, своя баща припомни си! За жалост съм аз по-достоен: сам аз целувам ръцете, които сина ми убиха.“