Парк Волънтиър бе кацнал високо над огромните небостъргачи в долната част на Сиатъл и над сиво-зелените води на залива Елиот, разпрострял се до изпъстреното с островчета широко устие на Пъджет Саунд. Големият воден басейн проблясваше под паркинга и моравата, ширнала се пред фасадата на музея — сграда, която вече месеци наред се реконструираше, за да подслони градската колекция от азиатски произведения на изкуството. Болд паркира овехтелия си служебен шевролет с четири врати на известно разстояние от червения прелюд, който Дафи Матюс поддържаше безупречно чист. Тя не беше в колата си.
Каменната фасада на водонапорната кула се издигаше от лявата му страна. Добре поддържани лехи с цъфнали храсти и многогодишни растения заобикаляха сградата и искряха като скъпоценни камъни на фона й. Тревата имаше неповторим смарагдовозелен цвят и Болд си помисли, че толкова зелена трева може да се види само в Сиатъл и Портланд. Може би и в Ирландия, но той никога не бе ходил там. Лятото наближаваше. Всяка живинка наоколо сякаш бе готова за промяната. Небето беше като лазурносин юрган, изпъстрен с бели облачета, които, надвиснали ниско над земята, се движеха бързо на запад. Непосветените биха могли да се заблудят, че облаците вещаят дъжд, но местните хора знаеха, че не е така. Не и тази вечер. Но може би щеше да застудее, ако небето не се изясни.
Болд забеляза непознато мъжко лице зад желязната решетка на един от високите прозорци на кулата и изчака няколко минути, докато мъжът и придружаващата го жена слязат и напуснат сградата. Веднага щом те си тръгнаха, той пое по стълбището, като се изкачваше по тесните стъпала между тухлената ротонда от дясната му страна и стоманения корпус на водния резервоар, извисил се отляво. Боядисаният резервоар и кулата бяха огромни, може би достигаха дванадесет, петнадесет метра на височина и шест-седем на ширина. С всяко качено стъпало сърцето на Болд започваше да бие все по-силно. Не беше в най-добра форма: а може би сърцебиенето се дължеше на факта, че тя бе предпочела да излезе извън системата и това не можеше да не го интересува. Възможно бе вълнението му да бе на чисто лична основа, нямаща нищо общо с професията им. Той и Дафи бяха близки навремето — твърде близки за женен мъж като него. Все още бяха приятели, но никога не споменаваха онази единствена нощ, която бяха прекарали заедно. Преди месец тя го бе изненадала със съобщението си за нова връзка. След Бил Гейтс Оуен Адлър бе властващият ерген, мечтана награда за всяко момиче от северозападните щати, изминал дълъг път от продавач на еспресо до собственик на най-бързо разрастващата се компания за производство на храни и напитки в западните щати. Имаше собствен самолет, притежаваше имение на стойност няколко милиона долара с изглед към Шилшол Марина, а сега твърде вероятно владееше сърцето и чувствата на Дафи Матюс. Ако съобщението й бе написано с други думи, ако не бе избрала едно такова уединено място за срещата им, Болд би си помислил, че сигурно става дума за любовни проблеми и съмнения.
