Художникът убиец
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #1
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0561-1
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Художникът убиец». Краткое содержание книги:
Погълнат от спокойния, точен до педантизъм живот на художник реставратор, бившият израелски шпионин Габриел Алон се старае да забрави миналото. Но миналото няма да го остави, защото старият му шеф от Мосад — Ари Шамрон, ще направи и невъзможното, за да го привлече обратно в службите. Ще му предложи да се добере най-после до убиеца на сина си. След поредица терористични атентати в Европа Тарик е замислил убийството на световноизвестен политик на срещата на високо равнище във Вашингтон. Той може да бъде спрян само от Алон и неговата красива партньорка. Започва трескаво преследване, в което не се знае кой е ловецът и кой — дивечът. Художникът ще захвърли четката, за да отмъсти на убиеца на сина си.
„Безмилостен като хирургически скалпел…“
Съпругата и синът му го очакваха на една по-задна маса, с изглед към вратата, точно както й бе казал. Момченцето седеше до майка си и примляскваше с розовите си устни снопче мазни спагети. Художникът огледа за миг красивата си жена, преценявайки я като художествена творба. Тя имаше матова кожа с маслинен оттенък, овални кафяви очи и дълга черна коса, която бе пристегната на тила й и падаше по рамото й.
Реставраторът влезе в ресторанта, целуна сина си по главичката, поговори на италиански с мъжа зад бара и седна. Жена му наля вино в чашата му.
— Не твърде много. Трябва да работя тази вечер — предупреди я той.
— В катедралата ли? — учуди се тя.
Той присви устни и я погледна загрижено:
— Опакова ли багажа?
Съпругата му кимна утвърдително, после погледна към телевизора над бара. В Тел Авив пищяха сирените за въздушно нападение — иракска ракета „Скъд“ летеше към Израел. Гражданите на Тел Авив си слагаха противогази и бягаха към бомбоубежищата. В този миг камерата улови един огнен език, който се спускаше от черното небе към града. Жената се пресегна през масата и докосна ръката на мъжа си:
— Искам да се прибираме у дома.
— Скоро и това ще стане — отвърна реставраторът и си наля още малко вино.
Жена му беше паркирала колата точно пред ресторанта. Тъмносиният мерцедес с виенска регистрация бе нает от малка химическа компания в Берн. Художникът сложи сина си на задната седалка, закопча предпазния му колан и целуна съпругата си.
— Ако не дойда там до шест часа, значи нещо се е объркало. Спомняш ли си какво да правиш?
— Ще отида на летището, ще им кажа паролата и номера на разрешителното и те ще се погрижат за нас — бързо изрече тя.
— Запомни — шест часа! — повтори реставраторът. — Ако не се прибера до това време, иди право на летището. Остави колата на паркинга и хвърли ключовете. Разбра ли?
Красивата му жена кимна, после прошепна умолително:
— Само си ела до шест.
Той затвори вратата, помаха с ръка пред прозореца и тръгна. Пред него осветената катедрала се извисяваше над покривите на стария град. „Още една нощ — помисли си реставраторът. — После ще прекараме няколко седмици у дома, преди следващата задача“.
В този миг чу как жена му опита да запали, но стартерът на мерцедеса се завъртя колебливо, като грамофонна плоча, пусната на грешни обороти. Спря и ужасено се обърна назад.
— Не! — изкрещя той.
Но тя отново завъртя ключа.
Първа част
Придобивка
1. Порт Навас, Корнуол: в наши дни
Тимоти Пийл пристигна в селото през юли заедно с майка си и последния й любовник — едва изкарващ хляба си драматург на име Дерек, който пиеше твърде много вино и мразеше децата. Тримата се настаниха в паянтова къщичка в началото на заливчето, изложено на капризите на прилива. По една случайност два дни по-късно в селото се появи и непознатият. Той отседна в старата къща на бригадира в Торния край на заливчето, точно над фермата за стриди.
Пийл нямаше кой знае какви занимания през това лято. Често оставаше сам, защото когато не правеха шумно секс, Дерек и майка му предприемаха вдъхновяващи походи край стръмния скалист бряг. Така че момчето си постави за цел да разбере кой е непознатият и какво прави в Корнуол. Реши, че за начало най-добрият начин е да го наблюдава. Тъй като беше единствено дете на разведени родители, единадесетгодишният Пийл беше придобил опит в следенето и изучаването на хората. Постоянния си наблюдателен пост той установи на прозореца на спалнята си, откъдето се разкриваше панорамен изглед към заливчето. В бараката за непотребни вещи беше намерил стар бинокъл, а от магазинчето в селото си купи малък бележник и химикал, за да записва наблюденията си.
Първото нещо, което Пийл установи, бе, че непознатият обича старите автомобили. Колата му бе превъзходен MG роудстър4. Момчето наблюдаваше от своя прозорец как човекът с часове стоеше наведен над двигателя, като изпод капака се подаваше само гърбът му. „Това е мъж, който умее да се концентрира и е с голяма душевна издръжливост“, заключи Пийл.
Ала след месец непознатият изчезна. Изминаха няколко дни, после седмици и Пийл се притесни, че мъжът го е забелязал и е избягал. Скуката отново го връхлетя. Момчето започна да прави бели и да си навлича неприятности. Веднъж го хванаха да хвърля камък през прозореца на магазинчето за чай в селото. Дерек го наказа да стои затворен една седмица в стаята си.
4
Открит спортен автомобил. — Б.пр.