Предсказанията на Нострадамус

ли

каквото те моля?

- Каквото и да поискате, ще го

направя - склони глава слугата.

Старецът се вгледа в него за

няколко

секунди,

сякаш

го

преценяваше.

- Ако се провалиш в това,

Фисел, последствията ще бъдат по-

ужасни от всичко, което Дьо Бал или

Дяволът,

на

когото

той

така

лекомислено

служи,

могат

да

постигнат - старецът се поколеба,

ръката му почиваше на гротескно

подутия му крак. - Имах видение.

Толкова

ясно,

че

омаловажава

всичко, на което бях посветил живота

си досега. Оставих петдесет и осем

от

четиристишията

си

непубликувани

поради

причини,

които няма да посоча - това засяга

само мен. Шест от тези стихове имат

тайна цел - ще ти обясня как да ги

ползваш. Никой не бива да те вижда.

Никой

не

бива

да

подозира.

Останалите

петдесет

и

две

четиристишия

трябва

да

бъдат

скрити на точно място, за което ще

знаем само ти и аз. Те са запечатани

в тази бамбукова капсула. - Старецът

се пресегна под стола си и извади

опакованата и запълнена тръба. - Ще

поставиш тази капсула където ти

кажа и точно по начина, който

определя. Няма да се отклоняваш от

указанията.

Ще

изпълняваш

инструкциите ми до най-малкия

детайл. Ясно ли е?

- Да, господарю.

Старецът се отпусна на стола си,

изтощен от силата на посланието,

което опитваше да предаде.

- Когато се завърнеш тук след

смъртта ми, ще се срещнеш с моя

приятел и попечител на имотите ми,

Палмед Марк. Ще му кажеш за моето

поръчение и ще го увериш, че си го

изпълнил успешно. Тогава той ще ти

даде нещо. Нещо, което ще осигури

бъдещето на теб и семейството ти за

поколения напред. Разбираш ли ме?

- Да, господарю.

- Ще се довериш ли на

преценката ми по този въпрос и ще

следваш ли инструкциите ми точно?

- Ще го направя.

- Тогава

ще

бъдеш

благословен, Фисел. От хора, които

никога няма да срещнеш, и от

история, която нито ти, нито аз

можем да предвидим.

- Но вие знаете бъдещето,

господарю. Вие сте най-великият

пророк на всички времена. Дори

кралицата ви почита. Цяла Франция

знае за дарбата ви.

- Не зная нищо, Фисел. Аз съм

като тази бамбукова тръба. Обречен

да пренасям неща, но никога да не ги

разбера. Всичко, което мога да

направя, е да се моля да има други

след мен, които да се справят с

нещата по-добре.