Предсказанията на Нострадамус
- Автор: Ридинг Марио
- Серия: Предсказанията на Нострадамус 01 #1
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп, 2011
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Предсказанията на Нострадамус». Краткое содержание книги:
мъж имаше нещо повече от това,
което очите можеха да видят. И кой
или какво са Самоа и Крис? Той
подаде на аптекарката парите. -
Думата „Самоа“ говори ли ви нещо?
- Самоа? - поклати глава
аптекарката. - Имате предвид нещо
друго освен мястото?
- Мястото? Какво място?
- Самоа сюр Сен. Това е на
около шейсет километра югоизточно
от тук. Точно над Фонтенбльо.
Всички джазмени го знаят. Циганите
провеждат фестивал там всяко лято в
чест на Джанго Райнхарт. Сещате ли
се? Китаристът мануш.
- Мануш?
- Това е циганско племе.
Свързани
са
със
синтите.
Произхождат от Германия и Северна
Франция. Всеки го знае.
Сабир
направи
ироничен
поклон.
- Но вие забравяте, мадам. Аз
не съм всеки. Аз съм просто един
писател.
Глава 7
Бейл не харесваше барманите. Те
бяха противни създания, изкарващи
прехраната си от слабостта на
другите. Но все пак... в името на
събирането на информация той беше
готов да направи компромис. Върна
откраднатата лична карта в джоба си.
- Значи циганинът го нападна
с чаша?
- Да. Никога не бях виждал
нещо подобно. Просто влезе, целият
в пот, и се запъти към американеца.
Разби една чаша и заби ръката си в
нея.
- Ръката на американеца?
- Не. Това беше странното.
Циганинът заби своята ръка. Едва
след това нападна американеца.
- С чашата?
- Не. Не. Взе ръката на
американеца и направи с нея същото,
което беше направил със собствената
си.
После
залепи
ръката
на
американеца на челото си. Имаше
кръв навсякъде.
- И това беше всичко?
- Да.
- Той не каза нищо?
- Не, крещеше през цялото
време. „Запомни тези думи. Запомни
ги.“
- Какви думи?
- Ами. Не съм съвсем сигурен.
Звучаха като Сам, Моа и Крис. Може
би са братя?
Бейл потисна тържествуващата
си усмивка и поклати сериозно глава.
- Братя. Да.
Глава 8
- Но аз току-що говорих с един от
вашите служители - размаха ръце
мелодраматично барманът. - Казах му
всичко, което знам. Какво искате - и
да ви сменям пелените ли?
- И как изглеждаше този
служител?
- Като всички вас - вдигна
рамене барманът. - Сещате се.
Капитан Калк погледна през
рамо към лейтенант Макрон.
- Като него?
- Не. Изобщо не като него.
- Значи като мен?
- Не. Не като вас.
Калк въздъхна.
- Като Джордж Клуни? Уди
Алън? Джони Холидей? Или може би
носеше перука?
- Не. Не. Не носеше перука.
- Какво друго каза на този
невидим човек?
- Няма
нужда
да
сте
саркастичен. Изпълнявам дълга си на
гражданин. Опитах се да защитя
американеца...
- С какво?
- Ъъ... с щеката си за билярд.
- Къде
съхраняваш
това
нападателно оръжие?
- Къде го съхранявам? Къде
мислите, че го съхранявам? Зад бара,
разбира се. Това е Сен Дени, не
15
„Сакре Кьор“ 1.
- Покажи ми.
- Вижте. Не съм удрял никого
с нея. Само я размахах срещу
циганина.
- Циганинът помаха ли в
отговор?
- О, по дяволите! - Барманът
отвори с шилото за лед кутия цигари
„Житан“. - Предполагам, че сега ще
ме
затворите
за
пушене
на
обществено място? Какви хора -
издуха той дима през барплота.
Калк взе една от цигарите на
бармана. Почука я в пакета и
замечтано я прекара под носа си.
- Няма ли да я запалите?
- Не.
- Не ми казвайте, че сте ги
отказали?
- Имам проблеми със сърцето.
Всяка цигара съкращава живота ми с
един ден.
- И все пак си струва.
- Прав си - въздъхна Калк. -
Дай ми огънче.
Барманът подаде на Калк върха
на цигарата си.
- Вижте. Сега си спомних.
Относно вашия служител.
- Какво си спомни?
- Имаше нещо странно в него.
Много странно.
- И какво беше това?
- Ами... не знам дали ще ми
повярвате, ако ви кажа.
Калк повдигна вежди.
- Пробвай ме.
Барманът вдигна рамене.
- Той нямаше бяло на очите.
Глава 9
- Името на мъжа е Сабир. С-
А-Б-И-Р. Адам Сабир. Американец.
Не. Нямам повече информация за вас
в
момента.
Проверете
го
в
компютъра.