Червената кралица
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-094-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Червената кралица». Краткое содержание книги:
Войната на розите бушува в Англия, а неумолимата съдба тласка към гибел гордата династия на Плантагенетите, разкъсвана от страсти, съперничества и омраза...
Наследница на династията Ланкастър, чийто герб е червената роза, Маргарет Боуфорт храни непоколебимото убеждение, че нейният род има Божествено право върху английския престол, и че самата тя е предопределена за величие. Нищо не може да сломи яростната ѝ амбиция – нито фактът, че баща ѝ се е опозорил като един от най-некомпетентните военачалници, нито дори съзнанието, че братовчед ѝ, крал Хенри VI, е несъмнено луд и неспособен да управлява страната.
Омъжена за първи път едва дванайсетгодишна, вдовица и майка на четиринайсет, Маргарет съсредоточава живота си в една цел –синът ѝ Хенри Тюдор трябва да стане крал, без значение какви ще бъдат последиците за нея, за Англия и дори за самото момче. Амбицията и фантстичната набожност изместват всякакви естествени пориви у Маргарет – тя преминава през бракове без любов, и политически сътресения, вперила поглед в английската корона, която все още е в ръцете на рода Йорк. Последният ѝ брак с безскрупулен интригант ѝ дава възможност да оглави заговора, довел до рухването на една династия.
И докато Ричард III, един оклеветен крал, се бори да съхрани мира и да излекува раните на Англия след гражданската война, опор-тюнисти, алчни аристократи и предатели копаят като къртици под престола му...
Но дори и да се молех цяла нощ, нямаше да съм в състояние да уловя отново видението, което бе толкова ярко само преди миг: вече го няма. За миг, за един свещен миг, бях там: аз бях Орлеанската Дева, света Жана от Франция. Разбрах какво може да направи едно момиче, каква може да бъде една жена. После ме завличат обратно на земята, и ме гълчат, сякаш съм обикновено момиче, и развалят всичко.
– Повелителко наша, Мария, напътствай ме, ангели, върнете се при мен – прошепвам, опитвайки се да се върна на площада, при наблюдаващите тълпи, при вълнуващия миг. Но всичко е изчезнало. Трябва да се подпра на колоната на леглото, за да се изправя. Замаяна съм от пост и молитви, и разтривам удареното си коляно. Кожата е прекрасно загрубяла, и аз протягам ръка надолу и издърпвам нощницата си нагоре, за да видя и двете си колена – и те са същите: загрубели и червени. Колене като на светица, слава Богу, имам колене като на светица. Молила съм се толкова много, и върху такива твърди подове, че кожата на коленете ми се втвърдява, като мазола върху пръста на английски стрелец с лък. Още не съм навършила десет години, но имам колене като на светица. Това трябва да значи нещо, каквото и да говори моята гувернантка на майка ми за прекомерната и театрална набожност. Имам колене като на светица. Ожулила съм кожата на коленете си от постоянни молитви: това са моите свещени рани – колене като на светица. Дано даде Бог да успея да посрещна тяхното предизвикателство и краят ми също да бъде като на светица.
Лягам си, както ми е наредено; защото покорството, дори пред глупави и груби жени от простолюдието, е добродетел. Може и да съм дъщеря на човек, който е бил един от най-изтъкнатите английски военачалници във Франция, принадлежащ към прочутата фамилия Боуфорт и следователно – наследник на трона на Хенри VI Английски, но въпреки това трябва да се подчинявам на почитаемата си гувернантка и на майка си, сякаш съм което и да е обикновено момиче. Аз съм високопоставена в кралството, родственица на самия крал – макар и ужасно пренебрегвана у дома, където трябва да изпълнявам нарежданията на глупава старица, която проспива проповедта на свещеника и смуче захаросани сливи по време на благодарствената молитва преди и след хранене. Гледам на нея като на кръст, който трябва да нося, и я споменавам в молитвите си.
Тези молитви ще спасят безсмъртната ѝ душа – въпреки онова, което е заслужила в действителност – защото, по една случайност, моите молитви са особено благословени. Още от малко момиче, още откакто бях на пет години, знам, че съм специално дете в Божиите очи. С години мислех, че това е забележителен дар – понякога чувствах Божието присъствие близо до мен; понякога долавях благословията на Богородица. После, миналата година, един от войниците-ветерани от Франция, който просеше, за да се върне в енорията си, дойде до кухненската врата, когато обирах каймака от млякото, и го чух как моли млекарката за нещо за ядене, понеже бил войник, който е видял чудеса: бил видял момичето, което наричаха Орлеанската Дева.
– Пусни го да влезе! – заповядах, като се смъкнах припряно от столчето си.
– Мръсен е – отвърна тя. – Няма да го пусна по-далече от стълбите.
Като влачеше крака, той застана на прага, мятайки един вързоп на пода:
– Дали можете да отделите малко мляко, малка лейди? – изхленчи той. – И може би коричка хляб за един беден човек, сражавал се за господаря си и за страната си...
– Какво казахте за Орлеанската Дева? – прекъснах го. – И за чудесата?
Прислужницата зад мен замърмори под нос и подбели очи, отряза му кора тъмен ръжен хляб и наля мляко в груба пръстена чаша. Той почти изтръгна чашата от ръката ѝ и я изля в гърлото си. Погледна за още.
– Кажете ми – наредих.
Прислужницата му кимна в знак, че трябва да ми се подчини, и той се обърна и се поклони:
– Служех с херцог Бедфорд във Франция, когато чухме за едно момиче, което яздело заедно с французите – каза той. – Някои я смятаха за вещица; други мислеха, че е в съюз с дявола. Но моята държанка... – Прислужницата щракна с пръсти към него, и той преглътна думата. – Една млада жена, която случайно познавам, една млада французойка, ми каза, че тази девойка, Жана от Домреми, била говорила с ангелите и обещала да се погрижи френският принц да бъде коронясан и поставен на трона на Франция. Била обикновена девойка, селско момиче, но казала, че ангелите ѝ заговорили и я призовали да спаси страната си от нас.