Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя

В следващия момент сякаш и двамата нямаха какво повече да си кажат и трябваше да положат усилия да се овладеят, за да не стават неподобаващо емоционални. На брат Пиетро му хрумна, че двамата сигурно са били много близки.

— За да се помолиш на гроба на майка си, госпожа Сигрид, ли си дошъл? — попита брат Гилберт накрая с тон, сякаш говореше на обикновен пътник.

— Да, разбира се, че за това съм дошъл — отговори рицарят тамплиер със същия тон. — Но също така имам и много друга работа тук във Варнхем и първо искам да те помоля да ми помогнеш за някои дребни неща, които е най-добре да бъдат свършени преди да се заема със сериозните проблеми.

— Знаеш, че ще ти помогна за всичко, само кажи какво е и се захващаме с него.

— С мен има двайсет мъже и десет каруци, които ме чакат навън в дъжда. Много от мъжете не могат просто така да стъпят в манастира. Има също и десет тежко натоварени каруци, от които първите три ще бъде по-добре да влязат зад стените на манастира — отговори бързо рицарят тамплиер, сякаш говореше за неща от ежедневието, въпреки че каруци с товар, който би трябвало да се пази зад стените на манастира, означаваше нещо важно.

Без да отговори, едрият брат Гилберт грабна факлата от ръцете на по-младия си брат и излезе под дъжда през портата. Навън, подредени в редица, чакаха десет кални каруци, които изглежда бяха имали тежко пътуване. Хванали юздите, седяха смръщени, присвити мъже, които даваха вид, че нямат намерение да пътуват по-нататък.

Когато ги видя, брат Гилберт се засмя, поклати глава с усмивка, извика по-младия монах и започна да раздава заповеди все едно, че беше рицар тамплиер, а не монах от цистерцианския орден.

Отне им по-малко от час да организират нещата за посетителите. Едно от многото правила във Варнхем гласеше, че този, който пристига в нощта, трябва да бъде приет с такава гостоприемност, все едно е самият Господ. Това беше правило, което брат Гилберт си повтаряше от време на време, отначало като на шега, но все по-развеселено, когато чу от рицаря тамплиер, че точно пушена шунка може би няма да е най-подходящата гощавка за добре дошъл. Затова пък брат Пиетро изобщо не разбра какво е толкова забавно в това, че пушената шунка не подхожда на случая.

Междувременно целият хоспис на Варнхем стоеше празен и черен пред стените на манастира, защото малко пътуващи бяха дошли в лошото време през последните дни, и гостите скоро бяха и настанени, и нагостени.

След това брат Гилберт и Арн Готски разтвориха голямата, тежка порта към манастира, за да може трите каруци, които трябваше да се пазят зад стените, да се вкарат в двора до работилниците, воловете да се разпрегнат и да се приберат за през нощта.

Когато свършиха с това, дъждът започна да намалява, а в черните облаци се виждаха ясни, светли ивици. Времето беше на път да се оправи. Все още оставаше около час до утринната молитва.

Брат Гилберт стигна преди госта си до църквата и отключи портата. Двамата влязоха вътре без да си кажат и дума.