Том 5 (Исторически драми) [bg]

ПАЖЪТ

Макар да съм млад, съвсем са ми ясни тези трима фукльовци. Аз ги обслужвам и тримата, но ако трябваше те да ми служат, не би излязъл от тях един слуга за мене. И така си е: от три чучела един мъж не става. Бардолф има огнен лик и бледа кръв, поради което е на думи велик, а драсва пръв. Пистол също има сечаща реч, но кротък меч, тъй че с думи убива, но за бой не го бива. Колкото до Ним, и той герой е мним: чул е, че храбрите не говорят много и затова дори не си казва молитвите от страх, че може да бъде взет за страхливец. Но колкото и скъп на думи, толкоз е и на дела, защото досега не е строшил ни една глава освен своята собствена, и то о един стълб, когато беше се натряскал. И тримата крадат каквото им падне и го наричат „придобивка“. Бардолф задигна отнейде един калъф за лютня, мъкна го дванайсет левги и го продаде за пени и половина. Той и Ним са се сдружили за грабеж и в Кале свиха една лопатка за жар, от което се убедих, че накрая ще се опарят добре. Те и моите ръце искат да научат да се чувстват у дома си в джоба на ближния като неговите ръкавици, но да търсят своите неща в чужди джобове е противно на мъжкото ми достойнство, защото в тях човек може да си намери и белята. Трябва да ги зарежа и да си подиря по-добра служба. Гади ми се от тяхната низост и ще трябва да я повърна!