![Вещиците: Полунощ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/1/5/veshchicite-polunoshch-bg-download.jpg)
Электронная книга - «Вещиците: Полунощ [bg]». Краткое содержание книги:
Не виждах нищо подозрително в това, смятах, че е просто педантично усърдие, към което почнах да привиквам. Но по-късно тя ми разкри, че от ризата ми е направена парцалена кукла, към която са пришити моите нокти, а на главата й е залепена моя коса.
Направо се вцепених, както и очакваше, без съмнение. Гледах я безмълвен как порязва пръста ми с ножа си и изцежда капки от кръвта ми върху куклата. Не, покапа я цялата с кръвта ми, докато не се превърна в червено нещо с руса коса.
— За бога, защо правиш това отвратително нещо? — попитах я.
— Знаеш защо — отвърна тя.
— О, значи смъртта ми е сигурна.
— Петир — каза тя почти умолително, а от очите й рукнаха сълзи. — Могат да минат години, преди да умреш, но тази кукла ми дава сила.
Не казах нищо. Когато тя си отиде, аз взех рома, който винаги бе до мен и който, естествено, беше много по-силен от виното, и се напих така, че си докарах ужасни кошмари.
Но късно през нощта този малък инцидент с куклата ме хвърли в дълбок ужас. Отидох отново до масата, взех писалката и написах за нея всичко, което знаех за демоните. Този път, без да си правя илюзията, че я предупреждавам — по-скоро я напътствах.
Усещах, че трябва да знае това.
Древните са вярвали в духове като нас, но са смятали, че те остаряват и умират. Плутарх разказва как Великия Пан накрая умрял и всички демони по света ридаели за него, защото осъзнали, че един ден и те ще умрат.
Когато били побеждавани, древните вярвали, че падналите им богове се превръщат в демони, които кръжат около руините на градовете и храмовете им. И че трябва да помни, че Сузан е призовала демона Лашър при древните камъни в Шотландия, а никой не знае кой ги е издигнал там.
Ранните християни вярвали, че езическите богове са демони, затова могат да бъдат призовавани чрез заклинания и проклятия.
Накрая обобщих, че всички тези поверия придават на духовете някаква плътност, защото ние знаем, че те са силни заради вярата ни в тях. И така, естествено, те могат да се превърнат в богове за онези, които ги призоват, а когато поклонниците им са победени и разпръснати, демоните могат отново да изчезнат в хаоса или се превръщат в по-слаби същества, които отвръщат на случайни магически призовавания.
Писах й още и за силата на демоните. Че те могат да създават илюзии за нас; че могат да се вселяват в телата ни; че могат да местят предмети; дори че могат да изглеждат като нас, макар че никой не знае как се материализират.
Колкото до Лашър, вярвах, че тялото му е от материя, събрана с помощта на силата му, но че той не може да поддържа тази форма много време.
Продължих да описвам как демонът ми се е явил — странните думи, които ми е казал, колко объркан съм бил, как тя трябва да се пази от това нещо, защото то може да е призрак на някой отдавна мъртъв човек — свързан с този свят, търсещ отмъщение, защото всички древни са вярвали, че духовете на хората, умрели млади или от насилствена смърт, могат да се превърнат в отмъстителни демони, докато духовете на добрите напускат този свят.
Каквото и друго да съм написал — а беше много — вече не го помня, защото бях много пиян и няма да се учудя, ако на следващия ден съм предал в нежните й ръце само някакви жалки драсканици. Но все пак се опитах да й обясня много неща въпреки протестите й, че вече ги е чувала.
Колкото до думите на Лашър онази сутрин, странното му предсказание, тя само се усмихваше и казваше, че речта му е съставена от фрагменти и в повечето от това, което казва, няма голям смисъл.
— Това само отчасти е така — предупредих я аз. — Той не е привикнал с езика, но не е така и с мисленето. Това е твоята грешка.
С отминаването на дните се отдавах все повече на рома и съня. Отварях очи само за да видя дали е дошла.
И точно когато полудявах от липсата й, дори бях готов да я пребия от гняв, тя се появяваше. Красива, гъвкава, мека в ръцете ми, олицетворение на цялата поезия, единственото лице, което бих рисувал безкрайно, ако бях Рембранд, единственото тяло, което един сукубус би приел, за да ме подчини напълно и завинаги на дявола.
Бях пренаситен и все пак жадувах за още. Изпълзявах от леглото само за да зърна морето. И се събуждах често, за да гледам дъжда и да се вслушвам в барабаненето му.
Защото дъждът тук беше великолепно топъл и нежен. Обичах песента му по покрива, пелената му, която улавяше светлината, когато вятърът я развяваше.