![Вещиците: Полунощ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/1/5/veshchicite-polunoshch-bg-download.jpg)
Электронная книга - «Вещиците: Полунощ [bg]». Краткое содержание книги:
Никога не се бях замислял за това, но беше истина. Стефан, ти знаеш, че имаме членове, които не могат да работят на терен, защото не притежават достатъчно скептицизъм по отношение на разкоша и церемониите. Така че тя беше права.
Но не й го казах. Пиех вино и гледах морето. Луната се бе издигнала и на водната повърхност се появи светла пътечка. Помислих си, че през целия си живот съм се любувал прекалено малко на морето.
Струваше ми се, че съм прекарал много време на ръба на тези скали, в малкия си затвор.
Тя продължи да говори:
— Дойдох тук, на мястото, където моята сила може да бъде използвана най-добре — каза ми. — И искам да имам много деца, преди Антоан да умре. Много деца! Ако останеш тук като мой любовник, ще имаш каквото пожелаеш.
— Не говори такива неща. Знаеш, че не може да стане.
— Помисли. Представи си го. Ти се учиш чрез наблюдения. Е, какво научи от наблюденията си върху положението тук? Мога да ти построя къща на земята си, библиотека, толкова голяма, колкото пожелаеш. Можеш да посрещаш приятелите си от Европа. Можеш да имаш каквото поискаш.
Мислих дълго, преди да й отговоря, защото така ме бе помолила.
— Имам нужда от повече — казах аз. — Дори и да можех да приема мисълта, че върша това с дъщеря си, против законите на природата.
— Какви закони? — изсмя се тя.
— Нека довърша и тогава ще ти кажа. Имам нужда от нещо повече от удоволствията на плътта, дори повече от красотата на морето, повече от това да получавам каквото пожелая. Имам нужда от нещо повече от пари.
— Защо?
— Защото се страхувам от смъртта — отвърнах. — Не вярвам в нищо и затова, както мнозина други, трябва да правя нещо, нещо, което да придаде смисъл на живота ми. Да спасявам вещици, да изучавам свръхестественото, това са моите трайни удоволствия; те ме карат да забравям, че не знам защо се раждаме, нито защо умираме, нито защо е създаден този свят. Ако баща ми не бе умрял, щях да стана хирург, щях да изучавам устройството на човешкото тяло, да рисувам красиви скици като него. И ако Таламаска не ме бяха намерили след неговата смърт, може би щях да стана художник, защото те създават на платното светове, изпълнени със смисъл. Но сега не мога да бъда всичко това, защото не съм се обучавал за него, твърде късно е. Ето защо трябва да се върна в Европа и да върша каквото винаги съм вършил. Трябва. Не е въпрос на избор. Ще полудея на това първобитно място. Ще те намразя повече, отколкото те мразя сега.
Това я заинтригува много, макар че я нарани и разочарова. Гледаше ме с някаква тъга. Никога не съм я обичал толкова много, колкото в този момент, когато чу отговора ми и седна замислена пред мен. Без да продума.
— Разкажи ми — каза след малко. — Разкажи ми целия си живот.
— Няма да го направя!
— Защо?
— Защото ти го искаш и защото ме държиш тук против волята ми.
Тя отново се замисли, очите й бяха много красиви, много тъжни.
— Ти дойде тук, за да ми повлияеш, да ме поучиш, нали?
Усмихнах й се, защото беше истина.
— Да, точно така, дъще. Сега ще ти кажа всичко. Това ще помогне ли?
В този момент, на втория ден от моето затворничество, всичко се промени, промени се чак до часа на моето освобождение. Досега не го осъзнавах, но то се промени.
Защото след това аз вече не се борех с нея. Не се борех с любовта си към нея, със страстта си към нея, които невинаги се смесваха, но винаги бяха живи.
Каквото и да се случваше в дните, които последваха, ние говорехме с часове, аз пиян, а тя трезва. Разказах й целия си живот, обсъждахме го, разказах й за всичко, което знам на този свят.
Накрая животът ми се превърна в постоянно пиянство, в любене и разговори; и между това дългите периоди на съзерцание на променящото се море.
По някое време, нямам представа точно кога — вероятно след пет дни, може и повече — тя ми донесе писалка и хартия и ме помоли да напиша за нея всичко, което знам за родословието си, за роднините на баща ми, за това как той е станал лекар като баща си, как и двамата са учили в Падуа и какво са изследвали и написали. Както и заглавията на книгите на баща ми.
Сторих това с удоволствие, въпреки че бях толкова пиян, че ми отне часове. След това легнах и се опитвах да си спомня предишния си живот, а тя отнесе писанията ми.
Междувременно бяха ушили красиви дрехи за мен, а тя караше прислужничките си да ме обличат всеки ден, въпреки че аз лежах напълно безразличен към подобни неща. Със същото безразличие позволявах да ми режат ноктите и да ми подрязват косата.