Аркадия [bg]

— Добре. Ще обявя решенията си. Те са окончателни, не са предмет на никакви въпроси. Ще се подчините на думите ми. Те са закон, непоклатим и вечен.

Той говореше величествено и авторитетно, сякаш обявяваше правилата за последния изпит пред зала, пълна със студенти, но въздействието беше много по-силно.

— Първо, престанете да ме гледате като стадо овце. Вярвате, че съм създал Историята на съществуването ви. Така е. Но целта беше да ви помогне, а не да ви пречи. Да отворите съзнанието си, а не да го затваряте. Бих искал да задавате въпроси, вместо да се подчинявате. Да се съмнявате, а не да се доверявате. Това е целта на Историята, но сте пропуснали този урок, ако Гонтал е имал нещо общо с него.

— Искам да знаете, че в нея се съдържа миналото ви, а не бъдещето. Него не съм го написал. Никой не е и отсега нататък вие ще сте единствените, които ще го пишат. Не разчитайте на думи, написани от някой, който отдавна е мъртъв, както направи Гонтал в речта си. Ерудицията не е предпоставка за мъдрост. Вземете доброто и полезното от историята, но не я приемайте като книга с правила. Сменете я, ако искате. Имате история, но имате и интелигентност и човечност. Използвайте всички дарове, които сте получили.

— Сега, Джей, ученико на Хенари, излез напред. Памархон, син на Айзенуор. О… също и Алиена, ученичка на Рамбърт. Нека видим и теб.

Това предизвика ново вълнение; никой не разбираше защо те са извикани, но Джей пристъпи напред, а след миг Алиена също изникна от тълпата и разтревожена застана до него.

— Нека първо се погрижим за злочестите влюбени42, нали? Това е цитат между другото. Розалинд ще ви обясни. И така, Памархон. Какво можем да кажем за теб? Въпреки усилията на учения Гонтал по отношение на защитата ти, не те признавам за виновен, при все че се изкушавам да накажа досадата, на която той ни подложи. Приемам бездействието за значителен твой провал. Беше свидетел на несправедливостите на чичо си, но не се осмели да направиш достатъчно, че да ги спреш. Подозирам, че някак нелепото ти уважение към фамилията все ти се изпречва на пътя. Престани да се съобразяваш с произхода си. Досадно е. Не казвам, че трябваше ти да убиеш Теналд, но аз ти предоставих всичко необходимо, за да му се опълчиш, а ти се поколеба да го използваш. Чак след като ти се наложи да избягаш в гората, преосмисли положението. По-добре късно, отколкото никога, но не е впечатляващо. Надявам се да си научил урока си, тъй като, изглежда, ще трябва да ти предам Розалинд, прекрасна и забележителна жена с потекло от прастари времена. Тя носи име, принадлежало на най-велики хора в историята, гигант сред гигантите. В този смисъл е дъщеря на боговете. Не съм съвсем сигурен, че я заслужаваш, но тя твърди, че те обича, по причини, които ми убягват, така че се постарай да печелиш тази любов във всеки ден от живота си занапред. В противен случай ще си навлечеш сериозни неприятности, младежо. В случай, че си позволиш да се държиш с нея неподобаващо, ще разбереш какво означава в действителност божият гняв.