Аркадия [bg]

— Роузи? Какво да правя сега?

— Нямам представа. Все пак е по-добре да побързате — каза тихичко тя. — Не ми харесва изражението на Гонтал. Прилича ми на човек, готов да изпита дали сте дух с помощта на стрела.

— Сериозно? Какъв страхливец.

Литън се подготви да използва тона, с който изнасяше лекции, шлифован с течение на годините, така че да бъде ясен и въздействащ. Гордееше се с умението да събуди задрямал дипломант от трийсет крачки, когато беше в настроение.

— Призовавам Антрос, приятел на Памархон — обяви силно той.

Антрос беше шокиран и пристъпи напред крайно неохотно.

— Аз съм под специалната защита на Уилдън — предупреди той отбранително, щом приближи.

Литън се усмихна.

— Много се радвам да го чуя — каза той. — Бих искал да те помоля за услуга, ако може. Подозирам, че хора от веселата ви банда са се разпръснали внимателно наоколо в случай, че нещо се обърка, така ли е?

Антрос не отговори.

— Моля те, иди и ги подготви — заръча тихо той. — Гонтал е в лошо настроение, а съвсем скоро то може още повече да се развали. Можеш ли да ми кажеш кой е най-добрият ви стрелец с лък? Добре ще е да имаме някой, който е хладнокръвен и подготвен, наблизо.

— Аз съм най-добрият — каза Антрос. — По-добър съм дори и от Памархон.

— Значи ти си моят човек. Сега искам да си готов за всякакъв развой на събитията. Настани се удобно в онези храсти — Литън посочи от лявата си страна. — Скрий се, но дръж лъка в готовност.

— За какво?

— Сам знаеш как да го употребиш. Само не се страхувай и се довери на инстинктите си. Върви сега.

Антрос се поклони и бързо се оттегли от кръга. Разговорът беше обезпокоил хората и Литън прецени, че са нетърпеливи, дори подразнени. Беше време да поеме контрол подобаващо.

— Тишина! — нареди внезапно той, а гласът му разтърси поляната като гръм.

Литън се изправи и разпери ръце, а червеното наметало се развълнува от движението.

— Хора от Антеруолд! Хора от Уилдън! Чуйте думите ми!

Възцари се абсолютно мълчание, а той се взираше в хората.

— Така не е добре — каза той. — Нямам намерение да крещя. Вие — той посочи към Катрин, Памархон, Джей и Гонтал, — елате и застанете ето тук. Всички останали, приближете се. Да, да. В кръга. Стъпете върху онези камъни. Те са просто камъни, нищо повече.

Дори и сега бяха колебливи. Но скоро един от хората пристъпи напред, осмели се, след това и останалите го последваха, а после се втурнаха напред, докато всички се скупчиха около паметната плоча и вдигнаха поглед към човека, застанал върху нея.