Средното царство

Тай Чо се поклони и му протегна папката.

— Нещо, на което се натъкнах.

Андерсен пое папката, отвори я и извади снопчето листове.

— Ама че тухла — каза той; лицето му се изкриви в гримаса на отвращение. Той беше от онези администратори, които мразеха хартията — беше повече по докладите, записани на касета, които можеше да прослушва с монтирания си магнеглав. Но в този случай алтернатива нямаше: в съкратен вид файлът „Аристотел“ би се лишил от своето богатство, да не говорим за обхвата.

Андерсен прочете заглавната страница и погледна Тай Чо.

— Какво е това? Някаква шега ли?

— Не, не е шега, ШИ Андерсен. Това е нещо, което Ким е съставил.

Андерсен се вгледа в него за момент, отново погледна документа, прелисти няколко страници и спря — нещо, което бе мярнал, беше привлякло вниманието му.

— Значи, знаел си за това?

— Снощи го научих.

Андерсен рязко вдигна поглед. После кимна едва-едва — бе схванал за какво намеква Тай Чо.

— Как е укрил тези файлове?

Тай Чо поклати глава.

— Не знам. Помислих си, че вие бихте могли да поискате сам да го установите.

Андерсен се замисли за миг.

— Да. Да. Това има и по-широко приложение. Ако Ким може да скрие файлове от дублиращата система… — той отново погледна купчината листове. — Но какво точно е това, Тай Чо? Предполагам, че си го чел?

— Да. Прочетох го. Но що се отнася до това, какво е точно… — той сви рамене. — Предполагам, че би могло да бъде наречено „алтернативна история на Чун Куо“. Чун Куо такова, каквото би могло да бъде, ако легионите на ТА ЦИН бяха спечелили битката при Казатин.

Андерсен се разсмя.

— Интересна идея. Това нямаше ли го в снощния филм? — Тай Чо кимна — изведнъж си бе спомнил думите на Ким: „ПАН ЧАО ПОБЕДИ. КАКТО ВИНАГИ.“ Във версията на Ким Пан Чао изобщо не прекосяваше Каспийско море. Нямаше никаква битка при Казатин. Вместо това Пан Чао се срещаше с легата на ТА ЦИН и подписваше договор за дружба. Акт, който осемнадесет века по-късно довеждаше до рухването на империята ХАН в ръцете на неколцина „европейци“, притежаващи по-добри технологии.

— Има и още, много повече, но общата му идея е, че Западът, ХУН МАО, а не ХАН трябва да управляват света.

Директорът преобърна още няколко страници и се намръщи.

— Защо му е да измисля такива работи? Какъв смисъл има?

— Може би упражнение. Игра за раздвижване на интелекта.

Андерсен го погледна отново.

— Х-м-м-м. Доста ми харесва. Хубаво е, че упражнява ума си. Но що се отнася до самата идея… — той затвори папката и я бутна встрани. — Дай да го държим под око, а, Тай Чо? Да внимаваме да не се изплъзне от ръцете ни и да не си губи времето с това. Бих казал, че е достатъчно безобидно, не мислиш ли?