Тай-пан

— Но не толкова, че да ни заболи. Треската ще мине.

Брок размърда мъчително търбуха си и пресуши чашата.

— Искаше да ме видиш насаме, така ли? Да си поговорим за треската ли?

— Не — каза Струан с чувството, че е омърсен от вонята и парфюма на Брок, от миризмата на вкисната бира. — Отдавна си бях обещал да ти сваля кожата с камшик.

Брок вдигна звънчето от масата и ожесточено го размаха. Звукът отекна в стените. Вратата не се отвори веднага и той отново зазвъня.

— Тази проклета маймуна — каза той. — Трябва да го изритам по задника! — Той се върна при бурето с бира, напълни отново чашата си и седна, вперил поглед в Струан. И зачака. — Е, за какво си дошъл?

— Заради Тес Брок.

— Така ли? — каза Брок, учуден, че Струан желае да ускори вземането на решението, което толкова бе измъчвало него, а без съмнение и Струан.

— Синът ми е влюбен в нея.

Брок обърна още една чаша бира и отново изтри уста.

— Срещнали са се само един път. На бала. После са се разхождали следобедите с Лайза и Лилибет. Три пъти.

— Да. Но въпреки това, той е влюбен в нея. Твърди, че е така.

— Сигурен ли си?

— Да.

— Какво мислиш по въпроса?

— Че е най-добре да го обсъдим заедно. Открито.

— Защо сега? — попита Брок подозрително, като се опитваше да разбере отговора. — Тя е много млада, както знаеш.

— Да, но достатъчно голяма да се омъжи.

Брок замислено повъртя чашата, като оглеждаше отражението си в полираната сребърна повърхност. Питаше се дали е разбрал правилно Струан.

— Да не би да ми правиш официално предложение за ръката на Тес?

— Това е задължение на сина ми, не мое. Но ние ще проведем неофициален разговор първо.

Брок попита отново:

— Какво мислиш за връзката им?

— Знаеш мнението ми. Аз съм против. Не ти вярвам. Не вярвам и на Горт. Но Кълъм е на друго мнение и ме застави да дойда, защото един баща не може винаги да постигне това, което иска за сина си.

Брок си помисли за Горт. Заговори с несигурен глас:

— Ако толкова желаеш да му се противопоставиш, натрий му носа и го разкарай оттук. Не е трудно да се отървеш от този младок.

— Знаеш, че ръцете са ми вързани — отговори горчиво Струан. — Ти имаш трима синове — Горт, Морган и Том. Сега аз имам само Кълъм. Така че каквото и да правя, той трябва да ме последва.

— А Роб и синовете му? — попита Брок, доволен, че правилно е разбрал чувствата на Струан и че сега може да го разиграва както си иска.

— Знаеш отговора и на този въпрос. Аз създадох „Ноубъл хаус“, не Роб. А ти какво мислиш, а?

Брок изпи замислено чашата. Отново звънна със звънеца. Отново не последва отговор.

— Ще си направя жартиери от червата на тази маймуна! — Стана и започна отново да пълни чашата си. — Аз също съм против тази връзка — каза той грубо. Видя, че по лицето на Струан се изписа изненада. — Но въпреки това съм готов да приема сина ти, ако той поиска съгласието ми.

— Така си и мислех, по дяволите! — каза Струан и стана от стола, стиснал юмруци.