Лунният камък
- Автор: Колинс Уилки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Милев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунният камък». Краткое содержание книги:
Заплетеният и динамичен сюжет на книгата грабва още от първите страници.
Лунният камък е магнетичен жълт диамант, украсявал някога челото на индуския бог на Луната. Но попаднал веднъж в ръцете на простосмъртни, диамантът, както се твърди, носи проклятие.
Полковник Хърнкасл решава да подари диаманта на своята племенница Рейчъл за осемнайсетия й рожден ден. През нощта след празненството ценният подарък изчезва от индийското шкафче на мис Рейчъл. За всичко, свързано с историята на Лунния камък, разказват един след друг героите в романа.
Уилки Колинс въвежда читателя в света на изисканите обноски, където се оказва, че никой не е толкова благопристоен…
— Много добре. Тогава ще трябва да намерим най-добрия майстор в Англия след починалия.
Бетъридж записа това и аз продължих да давам разпорежданията си.
— Гостната стая на мис Вериндър трябва да бъде възстановена в онзи вид, в който е била миналата година. Така също и коридорът, който води от гостната до първата площадка. Също и вторият коридор, който води от втората площадка до спалните на господарите. И спалнята, заемана през юни миналата година от мистър Франклин Блейк.
Тъпият молив на Бетъридж записваше добросъвестно всяка моя дума.
— Продължавайте, сър — каза старикът с язвителна важност. — Моливът ми още не е съвсем затъпял!
Отговорих му, че нямам повече разпореждания.
— Сър — каза Бетъридж, — в такъв случай разрешете ми аз от моя страна да прибавя няколко точки.
Той разтвори бележника си на нова страница и отново лизна неизтощимия си молив.
— Бих искал да зная — започна той — дали мога, или не мога да си измия ръцете.
— Разбира се, че можете — каза мистър Блейк. — Ще позвъня на прислужницата.
— …от известни отговорности — добави Бетъридж и с предишната си невъзмутимост продължаваше да не забелязва в стаята никой друг освен себе си и мен. — Да започнем с гостната стая на мис Вериндър. Когато миналата година прибрахме килима, мистър Дженингз, ние намерихме на пода огромно количество топлийки. Трябва ли отново да сложа и топлийките там, където бяха?
— Разбира се, че не.
Бетъридж тутакси записа и тази моя отстъпка.
— Сега за първия коридор — продължи той. — Когато сваляхме украсата от тази част на къщата, ние изнесохме и статуйката на едно тлъстичко, голо момченце, богохулствено обозначено в семейния каталог като „Купидон, бог на любовта“. Миналата година момченцето имаше две крила в месестата част на раменете си. Аз не можах да го наглеждам през цялото време и то загуби едното си крило. Трябва ли аз да отговарям за това?
Аз направих нова отстъпка и Бетъридж я записа.
— Да минем към втория коридор — продължи той. — Миналата година там нямаше нищо освен вратите (в чиято наличност мога да се закълна, ако е необходимо). Моята душа е спокойна — трябва да си призная, — само що се отнася до тази част на къщата. Обаче, идвайки до спалнята на мистър Франклин — ако и на нея трябва да се придаде предишния вид, — тогава бих желал да зная кой трябва да поеме отговорността да я поддържа в постоянен безпорядък (колкото и често да бива разтребвана) — тук панталон, там кърпа за лице, френски романи и тук, и там — та, казвам, кой ще трябва да поддържа в безпорядък стаята на мистър Франклин, той или аз?
Мистър Блейк заяви, че той с най-голямо удоволствие поема върху себе си отговорността за това. Бетъридж упорито отказваше да изслуша всяко разрешение на трудностите, идващо от негова страна, преди да получи моето съгласие и одобрение. Приех предложението на мистър Блейк; и Бетъридж записа последните си редове в своя бележник.
— Отбивайте се при нас, когато искате, мистър Дженингз, от утре нататък — каза Бетъридж, ставайки от стола. — Ще ме заварите на работа заедно с необходимите ми помощници. Аз най-почтително ви благодаря, сър, задето оставихте без последствие разглобения бухал и счупеното крило на Купидон; а така също и за това, дето ми позволихте да си измия ръцете от всяка отговорност във връзка с топлийките на мис Рейчъл и безпорядъка в стаята на мистър Франклин. Като слуга аз съм ви дълбоко признателен и крайно задължен. Като човек, мисля, че главата ви е пълна с прищевки и ще се обявявам против нашия опит, който според мен не е нищо друго освен измама на чувствата и най-долна уловка. Не се страхувайте, че моите чувства като човек ще ми попречат да изпълня дълга си като слуга! Вашите разпореждания ще бъдат изпълнени, сър! Въпреки всичките ви фантазии и капризи, сър, вашите разпореждания ще бъдат изпълнени! И ако вие завършите с пожар в къщата, по дяволите да вървя, ако аз изпратя за пожарникарите, докато вие не ми позвъните и не ми заповядате да ги извикам!
С тия прощални уверения Бетъридж се поклони и напусна стаята.
Мислите ли, че ще можем да разчитаме на него? — попитах аз.
— Абсолютно! — отвърна мистър Блейк. — Когато отидем в къщата, ние ще намерим, че нищо не е пренебрегнато и нищо не е забравено.
19 юни. Още един протест срещу нашия план! Този път от една дама.
Сутрешната поща ми донесе две писма. Едното от мис Вериндър, която по най-любезен начин се съгласяваше с предложения от мене план. Другото, от дамата, в чийто дом тя живееше — мисис Меридю.