Войната на Ъплифта
- Автор: Брин Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на Ъплифта». Краткое содержание книги:
За миг очите й като че ли проблеснаха. После и тя въздъхна и отново се загледа към върха.
— Няма да им трябва много време, за да разберат, че това всъщност не са гартляни, а същества от Земята.
— И какво ще стане тогава?
Беше неин ред да свие рамене.
— Нищо, предполагам. Откъдето и да са дошли, те очевидно са готови за ъплифт. Човеците са подписали договор — несправедлив, разбира се, — забраняващ на земния клан да ги развива, така че предполагам, това е достатъчно. Поне пак ще играем някаква роля. Ще гледаме работата да бъде свършена добре.
Тътенът под краката им вече беше започнал да отслабва. Какофонията на губруанското крякане се усилваше до пронизителни височини и го заглушаваше. Но изглежда, че Великият екзаминатор не се трогваше от това. Тя вече бе заета с помощниците си, нареждаше им да съберат записите, да проведат допълнителни конкретизиращи тестове и диктуваше съобщения до щабквартирата на Института.
— И трябва да помогнем на Коулт да информира своя клан — прибави тя. — Те несъмнено ще бъдат изненадани от новината.
Фибен видя Сюзерена на Лъча и Нокътя да се качва горделиво на недалечната губруанска въздушна кола и да отлита с пълна скорост. Тътенът на изместения въздух разроши перата на птицеподобните, които останаха на могилата.
След това погледът на Фибен случайно срещна този на Сюзерена на Благопристойността, втренчен в него от самотния си прът. Сега губруанецът стоеше по-изправен. Не обръщаше внимание на брътвежа на сънародниците си и гледаше Фибен със спокойното си, немигащо жълто око.
Шенът се поклони. След миг галактянинът учтиво наведе глава в отговор.
Над върха и напяващите горили — вече официално най-младите граждани на цивилизацията на Петте галактики — опалесцентният овал се сви в стесняваща се фуния. Смали се, но не и преди присъстващите да видят още една гледка, която никой досега не беше виждал… и най-вероятно никой повече нямаше да види.
Горе в небето тенанинът, шимът и човекът се спогледаха. После главата на тенанина се отметна назад и той се засмя.
В обилна, дълбока, споделена с дребните партньори радост ципестата фигура се кикотеше.
Сред зашеметените зрители единствено Ютакалтинг и Робърт Онийгъл се чувстваха така, сякаш се присъединяват към него, докато призрачното същество над главите им правеше онова, което тенанините никога не бяха могли да правят. Образът продължаваше да се смее дори докато избледняваше все повече и повече, за да бъде погълнат накрая от затварящата се дупка в пространството и завърналите се звезди да го покрият.
Шеста част
Гражданите