Без шанс за разпознаване
- Автор: Пирсон Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Нешкова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Без шанс за разпознаване». Краткое содержание книги:
— Лейтенант Дафи Матюс от полицейското управление — Сиатъл. Можете всеки момент да получите потвърждение от управлението.
— Съобщението е от едно дете на име Бен Сан…
— Казвайте какво е.
Тя седна, краката й отказваха да я държат.
Мъжът цитира дума по дума съобщението на Бен.
— Имаме го и на запис, разбира се — добави той.
— А адреса, от който се е обадил? Разполагате ли с адреса? — извика тя с истеричен тон.
— Разбира се.
И той й продиктува адреса.
— Шосето за летището? — попита тя, докато записваше адреса върху масата, използвайки червилото си — единственото оръдие за писане, с което разполагаше. — Някаква фирма ли се намира там?
— Имаме информация само за местоположението на телефоните — обясни той и повтори адреса.
Дафи прибави и името Виктор към записаното върху масата.
Втурна се с всичка сила навън, без да я е грижа дали някой не я наблюдава. Запали без усилие двигателя на колата и посегна към мобифона си. Натисна амбреажа до последно и гумите изсвистяха. Набра номера, който знаеше наизуст. Нямаше да поиска подкрепление от патрулна кола, тъй като не искаше да излага момчето на риск, преди да разбере какво точно се е случило. Затова трябваше да говори с него.
Веднъж и тя да свърши нещо както трябва.
Колкото повече размишляваше над възможностите и вероятностите, толкова повече адреналин нахлуваше в кръвта му и толкова по-голяма увереност, че Гарман се намира в „Складирай тук“, го изпълваше. Вече не го свърташе на едно място, извади оръжието си, провери го и отново го върна на мястото му.
Точно проверката на оръжието го накара да размисли по-сериозно над ситуацията. При положение, че Лиз беше болна, неговото здраве ставаше от първостепенна важност от гледна точка на децата. За първи път осъзна защо Лиз толкова го беше молила да се откаже от следователската работа и да премине на по-спокойно място. Кога ли беше разбрала за рака? Кога беше започнала да се досеща? Сега, когато децата му си бяха в леглата, какво правеше той тук, на безлюдния паркинг насред индустриалната зона, сам, дебнещ край склад, който можеше да се окаже и лабораторията на сериен подпалвач? Погледната в тази светлина, ситуацията, в която се намираше, си беше чист пример за глупашко поведение. По дяволите, Шосвиц, изруга той наум — според установените правила в подобен случай непременно имаше нужда от подкрепление.
Той се притаи в сянката, извади мобифона си и го включи. Беше започнала най-досадната смяна — гробарската; със сигурност щяха да се намерят детективи, които скучаеха и само брояха минутите, оставащи до края. Щеше да поиска две коли без номера с цивилни агенти. И щеше да ги изиска да пристигнат на минутата.
Ако смяташе да приключи с разследването, щеше да го свърши както трябва.
Прибра мобифона си, доволен от взетото решение.
В този момент една червена хонда подмина „Складирай тук“, отби на около триста метра по-нататък и спря. И Дафи имаше червена хонда. Отново го споходи неговата мисъл, че нямаше нищо случайно, даже и в съвпаденията.
Щом от хондата излезе човек с фигура на жена, Болд, който би познал точно тази женска фигура и от сто километра, осъзна, че плановете му отново се променят.
Да върви по дяволите подкреплението. Тя какво правеше тук?
Болд се затича към нея.
68.
Бен трепереше от страх във временното си скривалище, в това време Лицето се приближи до оградата, улови една от жиците и я разтърси. Тя силно изскърца, след което Лицето се извърна към складовете и завъртя бавно глава, като че ги оглеждаше внимателно. Явно беше разбрал.
Зае се да обхожда района като войник на дежурство, започвайки от първата редица складове, плътно прилепвайки ухо към вратите на някои от тях — подмина на не повече от пет метра мястото, където се криеше Бен, притаил дъх и приковал поглед в него. Мъжът с особеното лице мина покрай него, като вниманието му беше изцяло насочено към складовете. След няколко минути той изви покрай далечния край на редицата, Бен предположи, че ще продължи с щателната си проверка и на останалите редици складове — сигурно бяха най-малко десет или петнадесет редици.
Не посмя да се втурне към оградата и да се опита да я превземе, докато Лицето беше навън и патрулираше. Така беше решил, докато не чу след няколко минути същия звук като от скърцаща врата на гараж — отвори се и се затвори. Тогава реши, че мъжът се е прибрал в своя склад. Бен изчака още няколко минути, целият беше в слух и за най-малкото раздвижване. Нищо. Но след това като че изведнъж го връхлетя чувство на ужас. Ами ако затварянето и отварянето на вратата беше само номер? Ами ако мъжът го беше направил само за да накара Бен да си помисли, че е в безопасност и да тръгне към оградата? Дали всъщност не целеше точно това да се случи?