Контролен изстрел

— Казваш „ние“, кои сте вие?

— Аз не ти ли стигам?

— Нямах предвид това… В смисъл на договореност.

— Можеш да не се съмняваш. Намерени са двете ключови фигури: там у нас е Санишвили, вицепрезидентът на „Златен век“, брат му е бандитски авторитет, снабдява с оръжие войниците на Дудаев. А тук е някой си Калина. Щатски поданик. Чрез него при нас са идвали ценни книжа, крадени в американските хранилища. Но това с отделен разговор. Алка, защо мълчиш?

— Смилам информацията.

— Имам малко време.

— А аз пък съвсем нямам. Кога искаш да пристигнеш?

— Може и утре. Ако ми осигуриш предварително дори съвсем за малко среща със Сергей Елмазов, много ще съм ти благодарен, братле.

— Добре, ще мисля до довечера, ще разбера каква е ситуацията на върха и ще подготвя срещата. Имай предвид, че за това не бива да научи нито една жива душа. Как е там телефонът ти?

— Можеш да бъдеш спокоен, а при теб?

— Също. Чакам да ми звъннеш.

— Чакам, прегръщам те, ти си последната ми надежда, Алка…