Контролен изстрел

Инспекторът и Турецки се отместиха до прозореца, Юнге предложи да запалят. Саша си спомни, че за цял ден е пушил само веднъж, и то не успя да изпуши цялата цигара, защото се наложи да се облича като в най-добрите си години — за една минута — и да скача през прозореца.

Юнге вече знаеше за произшествието в града и стрелбата по колата, доложиха му, там бе оперативната група, но той никак не свързваше кървавото произшествие, в което има двама убити — шофьора и пътника, а от стълкновението бяха пострадали и хоспитализирани четирима, — с нападението срещу Турецки.

— Много е опасно да си има човек работа с вас, господин Турецки — дали на шега или на сериозно рече Юнге и на Саша се стори, че все пак е на сериозно.

Тогава той разказа на нападението срещу тях в района на къмпинга…

— Къде е това? — бързо попита Юнге и отиде до огромната карта на града.

— Изобщо бягахме на юг, преминахме Майн. Спряхме там, наблизо и открих на колата на Кейт Торн „фарче“, с помощта на което бандитите са ни следили. Какво ни оставаше, няма да го влачим с нас? И аз го изхвърлих. Колкото можах надалеч. А после искахме да закусим и влязохме в къмпинга. Около езерото. А когато пътувахме за града, отново ни нападнаха. Собственикът на автомата вероятно е убит, понеже ударът на колата бе много силен. И алфата доста пострада. А Кейт… Изглежда, вече е взела самолета за Мюнхен. Отива при роднините си. Естествено, сега жената се бои от отмъщението на бандитите…

Хер Юнге слушаше разказа на Турецки и не знаеше какво да прави. Този руснак се яви съвсем ненавреме. Но за съжаление бе тук. И се налагаше да се съобразява с това, както и с молбата на стария си приятел Меркулов. Заем се дава, за да се връща, казват руснаците, а Юнге имаше за какво да благодари на Меркулов. Особено когато при тях започна перестройката, а Германия започна решително да разрушава Берлинската стена и да я прави на сувенири.