Гибелта на царете [bg]

Той поклати глава.

— В ужасените ни умове вълните сякаш продължиха цяла вечност, но в действителност не беше твърде дълго. Не може да сме далече от познати земи, но е възможно те да са били променени и да са трудни за разпознаване.

— Тогава все още може да успеем да стигнем до Седемте хълма преди зимата?

— Сигурен съм, че ще успеем — отвърна й честно.

Сърцето му бе олекнало при мисълта за новооснования град, където семействата от Троя и Дардания изграждаха новия си живот. Земята бе тучна и плодородна, въздухът — сладък, а почвата — плодородна, хълмовете гъмжаха от животни. Четиримата щяха да започнат на чисто, като семейство, и да оставят стария свят зад гърба си. Зачуди се дали някога ще се върне в Троя, но дори докато го помисли, знаеше, че няма. Това щеше да е последното голямо пътешествие на „Ксантос”.

— Щом стигнем суша или някой голям остров, ще можем да наемем още гребци — каза Хеликаон.

— Аз мога да греба отново, ако е нужно.

Той нежно хвана ръцете й и ги обърна нагоре. Дланите й бяха разранени и покрити с мехури от усилията й да им помогне да докарат „Ксантос” до този пуст остров. Не каза нищо, но я погледна втренчено.

— Ще ги превържа, както правят мъжете, и отново ще мога да греба — настоя тя с твърдо изражение. — Силна съм като мъж.

Сърцето му се изпълни с любов към нея.

— Ти си най-силната жена, която познавам — прошепна й. — Влюбих се в теб в мига, в който те видях. Ти си моят живот, моите мечти и моето бъдеще. Аз съм нищо без теб.

Тя го погледна онемяла и в очите й се появиха сълзи. Той я грабна в прегръдките си и я притисна, усещайки туптенето на сърцето й до своето. Двамата се обърнаха и тръгнаха по брега, хванати ръка за ръка, а синовете им ги последваха.

Лекият бриз от изток се усили. Небето започна да изсветлява и не след дълго слънцето изгря.