Вековен дъжд [bg]

— Вие можете ли да бъдете като тях?

— Бихме могли, стига да поискаме. Но преди време се е случило нещо, което ни е убедило, че слашърите са сгрешили, или най-малкото са постъпили лекомислено, отдавайки се на тази технология, без да погледнат назад. Не е било просто… — след което тя произнесе нещо, което тревожно наподобяваше думите „бананова технология“, но което Флойд допусна — или поне се опита да убеди сам себе си, за да не изгуби ума си — че не е чул добре. — Не само това — продължи тя. — Но и виртуалната реалност, радикалното генетично инженерство, невралните промени, дигиталната манипулация на данни. Ние сме отхвърлили всичко това. Дори сме установили псевдоправителствен комитет на високо равнище — Комитетът на трешърите, — който да ни предпазва от фаталната грешка да разработим някоя от тези смъртоносни играчки по чиста случайност. Искаме да останем на гребена на вълната, на прага, но никога да не го прекрачим. Слашърите ни наричат трешъри — праговици. Замислено е като обида, но приемаме името с радост.

— Онова лошо нещо — обади се Флойд. — Какво се е случило?

— Унищожихме Земята — отговори Оже.

— Това трябва да е свършило работа.

— Работата е там, Флойд, че не е трябвало да се получава така. Ако позволим на вашия свят да продължи напред във времето от настоящето, може би нещата няма да приключат по начина, по който са приключили през две хиляди седемдесет и седма година… и сега всичко щеше да бъде различно. Не задължително по-добре, но различно.

— Не те разбирам.

— Двамата с теб не споделяме една и съща история, Флойд. След хиляда деветстотин и четиридесета година между нашите два свята няма нищо общо.

— Какво й е значимото на хиляда деветстотин и четиридесета?

— Това е годината, през която Германия прави опит да нахлуе във Франция. В твоята времева линия силите на нападателите спират устрема си при Ардените и се превръщат в лесна мишена за самолетите и бомбите на съюзниците. Войната е приключила до края на годината.

— А в твоята времева линия?

— Инвазията се увенчава със зашеметяващ успех. До края на хиляда деветстотин и четиридесета в Европа и Северна Африка остават съвсем малко места, които Германия все още не е окупирала. До края на четиридесет и първа Япония се присъединява към силите на нацистите. На свой ред и те атакуват изненадващо Америка, превръщайки цялата свада в глобален конфликт. Механизирана война с размери, каквито светът дотогава не е виждал. Онова, което ние наричаме Втората световна война.