Пътят към Омаха

— Никак даже не си остроумен — отвърна Аарон и пристъпи внимателно няколко крачки напред, залитна и се хвана за поставката на една настолна лампа, която, естествено, се разби на пода. — Цялото ми тяло е опаковано в желязо! — извика той ядосано.

— Това е заради собствената ви сигурност, господин Пинкъс — каза Дженифър, заобиколи Девъро и подхвана възрастния човек под ръка. — Сайръс се изрази съвсем ясно, трябва да се погрижите за сигурността си.

— Тази грижа ще ме убие, дете мое. На Омаха Бийч носех на гърба си двадесет килограмов пакет, заради който едва не се удавих в метър и двадесет сантиметра вода, само че тогава бях къде-къде по-млад. Това метално бельо е доста по-тежко, а и аз съм много, много по-стар.

— Най-трудно ще ви бъде изкачването по стълбите пред Съда и понеже ще трябва да се разделим, ще накарам Джони Телешки нос да намери някой, който да ви помогне.

— Телешкия нос ли? Струва ми се, че това име ми е познато, то не се забравя лесно.

— Той е дясната ръка на Мак от племето — каза Сам.

— Джони Телешкия нос и Макензи Хоукинс образуват един съвършен екип. Мошеник и измамник. Телешкия нос все още ми дължи един куп пари, а Хоукинс ми дължи душевно спокойствие, както и професионалната ми кариера… Няма значение, Джони ще намери някой, който да ви помогне. По-добре да го направи или ще го подведа под отговорност, затова че е присвоил хилядарки от подкупа, който генерал Гърмяща кукувица е дал на старейшините.

— Направил ли го е? — попита Девъро.

— Всъщност, нямам и най-малко понятие, но би било най-естественото нещо на земята за него поне да опита.

На вратата нетърпеливо се почука. Сам отиде и я отвори, още веднъж приятно изненадан от внушителната елегантност на Сайръс. — Заповядайте, полковник.

— Благодаря, Сам. Бих желал да те запозная с двама мои приятели или може би трябваше да кажа, приятели на „съдията Олдсмобил“ — Сайръс пристъпи в стаята и подкани с жест Деси-Едно и Две да сторят същото. Въпреки това, те не бяха двамата Деси Арнас, които всички познаваха. Д-Едно, чиито изкуствени зъби отново бяха на мястото си, беше облечен в консервативен сив костюм и тъмносиня риза, която подчертаваше бялата му свещеническа яка. Д-Две, също някакъв свещеник, но от различна вяра, носеше черен костюм и свещеническа яка, както и златен кръст, висящ на гърдите му. — Мога ли да ви представя отец Елмър Пристин, свещеник и неговия католически колега, монсиньор Хектор Алицонго.

— Небеса! — каза Аарон, свличайки се със звън в стола си.

— Боже мой! — добави платиненорусата проститутка, която всъщност беше Джени.

— Той те чува — каза Д-Две и се прекръсти, след това прекръсти и всички в стаята — наопаки.

— Не ставай богохулник — измърмори Деси-Едно.

— А ти луд. Включих те и тебе, макар че си тъп протестант.

— Много добре, момчета — каза Девъро. — Разбрахме посланието… Сайръс, за какво е всичко това?