Пътят към Омаха

— По-скоро ще вдигна във въздуха цялото това шибано място, отколкото да ги пусна отново! Мамка им! Шибани бойни танци около шибаната им клада насред паркинга! Всички хора от другите стаи напуснаха — избягаха — без да оставят и един цент в касата ми!

— Бъркаш, човече! Това са химни-молебени. Нали разбираш, нещо като молитвите за дъжд и реколта, а понякога и за речно пълноводие.

— Вън, вън, вън!

Не след дълго се разнесе пушек и смрад от разтопени пастели за рисуване „Крейола“.

— Виж сега, човече, като ги смесиш с парафин и ги притиснеш до кожата си, те омекват и бавно потичат по лицето ти от топлината на тялото. Бледоликите си изкарват акъла… виждаш ли?

Шофьорът видя. Тънки вадички от ярки цветове бавно пълзяха по физиономията на някакъв, когото наричаха Телешки нос. Автобусът едва не се блъсна в задната част на някаква дипломатическа лимузина с флагчетата на Танзания; само чукна леко бронята й, мина рязко покрай лявата й страна и отнесе огледалото за странично виждане под смаяните погледи на черните физиономии, които се взираха в далеч по-оцветените пътници, натрупали се по прозорците на автобуса.

След това дойдоха звуците, започна се първо с бавни басови бум-бум, издавани от поне дузина барабани. Бум-бум, бум-бум — бум-бум, бум-бум! — Хай-я, хай-я, хай-я! — фанатичният хор прерасна в истерично кресчендо, а главата на шофьора се тресеше нагоре и надолу над кормилото в такт с ритъма. Облекчението настъпи внезапно, когато думкането и химните спряха изведнъж, явно по команда.

— Струва ми се, че не изпълнихме каквото трябваше, момчета и момичета! — изкрещя терористът на име Телешки нос — Това не беше ли песента по случай първата брачна нощ?

— Ритъмът е точно като на „Болеро“-то на Равел! — отвърна някакъв мъжки глас от задната част на претъпкания автобус.

— Никой няма да забележи разликата, какво от това? — извика някакъв друг глас, този път женски.

— Не знам — отговори Телешкия нос, — но Гърмящата глава каза, че Бюрото по индианските въпроси може да изпрати експерти.

— Ако са от мохоките, веднага ще се заядат с нас! — извика възрастен член на племето. — В легендите се казва, че са ни изхвърляли от вигвамите всеки път, когато е валяло сняг!

— Ами, дайте тогава за всеки случай да изрепетираме отново тази за посрещането на изгрева; тя е що-годе подходяща.

— Коя беше тя, Джони? — попита една жена.

— Онази дето прилича на тарантела…

— Само когато се пее виваче, Теленце — поправи го един изрисуван младеж от предната част на автобуса. — Когато е адажио прилича повече на Сибелиус.

— Значи ще пеем онова балачи. Добре, момичета, съберете се и репетирайте вашата част. И, помнете, Гърмящата глава иска някой друг чифт дълги крака за пред камерите, но не чак да се виждат жартиерите. Трябва да бъдем толкова чисти, та чак да скърцаме.