Бризингър
- Автор: Паолини Кристофер
- Серия: Наследството #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Цанев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Бризингър». Краткое содержание книги:
В същото време в Тронхайм предстои изборът на нов джуджешки крал. От това кой ще бъде той, зависи дали джуджетата ще продължат да се крият в подземния си свят, или ще се присъединят към съюза срещу Императора.
Преследван от могъщи врагове и изправен пред толкова големи очаквания, Ерагон отива в Елесмера да търси така нужните му отговори. Там узнава древна тайна, която може да се окаже съдбоносна за бъдещето на цяла Алагезия. Там се сдобива и с… Бризингър!
— Ще имаш ли нещо против да посетя семейството му? — попита Ерагон. — Между тези стаи има стълби, които водят надолу, нали? Можем да слезем, без никой да разбере.
Доведеният му брат помисли за момент, а после кимна.
— Прав си. Пътят е достатъчно безопасен и никой не би се сетил да те търси сред обитателите на дълбините. Биха дошли първо тук и ако не си излязъл, ще те намерят… Върви и не се връщай, докато не пратя някой за теб, дори ако родът Морд те отхвърли и трябва да седиш на някой сталагмит до сутринта. Но, Ерагон, бъди внимателен, обитателите на дълбините предпочитат уединението и са много обидчиви по въпросите на честта, а освен това имат свои странни обичаи. Бъди предпазлив, сякаш си стъпил на хлъзгава глина.
И така, когато Транд се присъедини към стражите му, а Хундфаст дойде, за да превежда, Ездача отиде — с къс джуджешки меч на кръста — до най-близкото стълбище, водещо надолу, и заслиза към дълбините на земята — по-дълбоко, отколкото някога бе стигал. Не след дълго намери Глумра и й съобщи за смъртта на Квистор, а сега седеше и я слушаше, докато жената скърбеше за убитото си дете, преминавайки между вой и припеви на джуджешки със странна дисонантна мелодия.
Обезпокоен от силата на мъката й, Ерагон извърна поглед от лицето й. Той огледа зелената каменна печка, която бе подпряна до едната стена, и износените геометрични гравюри по ъглите й. После погледът му се насочи към зелено-кафявата черга, постлана пред огнището, и към стомната в ъгъла, и провизиите, висящи от гредите на тавана. Загледа се в тежкия дървен стан, изправен под кръгъл прозорец с лавандулови стъкла.
После, когато воят й достигна връхната си точка, Глумра привлече обратно очите му, защото стана от масата, отиде до тезгяха и постави лявата си ръка върху него. Преди Ерагон да успее да я спре, тя взе един нож и отряза първата фаланга на кутрето си. Изстена и се преви надве.
Ездача почти подскочи и извика. Зачуди се на лудостта, която бе обзела джуджешката жена, и дали не трябва да се опита да я спре, за да не си нанесе още поражения. Отвори уста, за да я попита дали не иска да излекува раната й, ала после размисли, спомняйки си предупрежденията на Орик за странните обичаи и чувство за чест на обитателите на дълбините. Може да сметне предложението ми за обида, осъзна той, така че затвори уста и седна обратно в твърде малкия си стол.
След около минута Глумра се надигна, пое дълбоко дъх, а после тихо и спокойно изми чуканчето на пръста си с бренди, намаза го с жълт мехлем и превърза раната. Подобното й на месечина лице все още беше пребледняло от шока, когато Глумра седна в стола срещу Ерагон.
— Благодаря ти, Сенкоубиецо, че ми донесе сам новината за съдбата на сина ми. Радвам се да зная, че е умрял гордо, както е редно за един воин.
— Той беше невероятно смел — отвърна Ерагон. — Виждаше, че враговете са бързи като елфи и все пак скочи, за да ме защити. Саможертвата му ми даде време да избягна остриетата им, а също така разкри опасността на заклинанията, които бяха обвързани с оръжията им. Ако не беше той, съмнявам се, че сега щях да съм тук.
Глумра кимна бавно със сведени очи и приглади полата си.
— Знаеш ли кой е отговорен за атаката върху клана ни, Сенкоубиецо?
— Имаме само подозрения. Дори в момента гримстборит Орик се опитва да разкрие истината по въпроса.
— Аз Свелдн рак Ануин ли бяха? — попита жената, изненадвайки Ерагон с прозорливостта си. Той стори всичко по силите си да прикрие изненадата. Когато не отговори нищо, тя продължи: — Всички знаем за кръвната им вражда с теб, Аргетлам; всеки кнурла в тези планини знае. Някои от нас одобряват опълчението им срещу теб, но ако наистина са се опитали да те убият, значи са преценили грешно разположението на скалите и са се обрекли на гибел.
Ерагон повдигна вежда, заинтересуван.
— Обрекли са се? Как?
— Именно ти, Сенкоубиецо, уби Дурза и така ни позволи да спасим Тронхайм и селата отдолу от лапите на Галбаторикс. Расата ни никога няма да забрави това, докато Тронхайм е свободен. А и сред тунелите се мълви, че твоят дракон ще възвърне целостта на Исидар Митрим? — Ерагон кимна. — Това е добро дело, Сенкоубиецо. Ти си сторил много за расата ни и който и клан да те е атакувал, до един ще насочим възмездието си срещу него.
— Заклех се пред свидетели — каза Ездача, — и се заклевам пред теб, че ще накажа отговорния за това долно убийство, че ще го накарам да съжалява, че някога изобщо е помислил за подобно злодеяние. Обаче…
— Благодаря ти, Сенкоубиецо.