Град на небесен огън
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на небесен огън». Краткое содержание книги:
Наи-сетне, водени от Хелън и Закарая те изкачиха с препъване стъпалата пред Залата и спряха пред масивната двукрила врата. От двете и страни стояха стражи, единият от които държеше в ръка огромен дървен прът. Другият беше жена с татуировка на рибка кои на бузата, която Ема бе виждала да взема думата на заседанията на Съвета: Даяна Рейбърн.
— Тъкмо се канехме да залостим — каза онзи, които държеше тежкия прът. — Вие двамата ще трябва да ги оставите тук — вътре се допускат само деца…
— Хелън — каза Дру с треперещо гласче и в следващия миг редицата им се разкъса и децата Блекторн се струпаха около Хелън; Джулс стоеше малко встрани с безизразно, посивяло лице и милваше къдриците на Тави със свободната си ръка.
— Всичко е наред — задавено ги уверяваше Хелън. — Това е наи-сигурното място в Аликанте. Вижте, навсякъде по стъпалата има сол и гробищна пръст, за да държи феите настрани.
— Както и студеноковано желязо под плочите — добави Даяна. — Изпълнихме указанията на Спираловидния лабиринт до последната запетайка.
При споменаването на Лабиринта, Закарая си пое рязко дъх. След това коленичи, така че очите му да са на едно ниво с тези на Ема.
— Ема Корделия Карстерс. — Изглеждаше едновременно много млад и много стар. На гърлото му, там, където изпъкваше избелялата му руна, имаше кръв, ала не беше неговата. той сякаш търсеше нещо по лицето и, но какво, Ема не знаеше. — Остани със своя парабатаи — каза той накрая, толкова тихо, че никои друг не го чу. — Понякога е нужна повече храброст, за да не се биеш. Защитаваи ги и остави отмъщението за друг ден.
Очите на Ема се разшириха.
— Но аз нямам парабатай… и откъде…
Един от стражите извика и падна; от гърдите му стърчеше червенопера стрела.
— Влизайте вътре! — изкрещя Даяна и като сграбчи децата, почти ги хвърли в Залата.
Ема усети как някои я улови и я метна вътре; обърна се, за да види Закарая и Хелън за последен път, ала беше твърде късно. Двукрилата врата се бе затръшнала зад нея и тежкото масивно резе падна с решителен трясък.
* * *
— Не. — Клеъри местеше поглед между ужасяващия трон и Себастиан. Изпразни ума си — заповяда си тя. — Съсредоточи се върху Себастиан, върху случващото се пред теб и онова, което можеш да направиш, за да го спреш. Не мисли за Джейс. — Трябва да знаеш, че няма да остана тук. Ти може и да предпочиташ да властваш над Ада, вместо да слугуваш в Рая, ала аз не искам нито едното, нито другото… искам просто да си отида у дома и да живея своя живот.
— Това е невъзможно. Вече затворих пътя, които ви доведе тук. Никои не може да се върне по него. Остава единствено това — при тези думи той махна към прозореца, — а не след дълго и този път ще бъде затворен. Няма да има връщане у дома, не и за теб. Мястото ти е тук, до мен.
— Защо? — прошепна Клеъри. — Защо аз?
— Защото те обичам — отвърна Себастиан. Изглеждаше… неловко. Напрегнат, сякаш се опитваше да докосне нещо, което не можеше да достигне съвсем. — Не искам да бъдеш наранена.
— Не искаш… Та ти си ме наранявал. Опита се…
— Няма значение, ако аз те нараня — заяви той. — Защото ти ми принадлежиш. Аз мога да правя с теб каквото си поискам. Ала не искам друг да те докосва, да те притежава или да те нарани. Искам да бъдеш до мен, да ми се възхищаваш, да видиш какво съм направил, какво съм постигнал. Това е любов, нали?
— Не — отвърна Клеъри с тих, натъжен глас. — Не, не е. — Тя направи крачка към него и ботушът и се удари в невидимата стена, издигната от кръга на руните му. Не можеше да стигне по-далеч. — Ако обичаш някого, искаш и той да те обича в замяна.
Себастиан присви очи.
— Не се дръж покровителствено с мен. Знам какво е любовта според теб, Клариса. Просто смятам, че грешиш. Ти ще се възкачиш на трона и ще властваш заедно с мен. В гърдите ти се крие тъмно сърце и това е тъмнина, която ни свързва. Когато аз съм всичко в твоя свят, всичко, което е останало, тогава и ти ще ме обикнеш.
— Не разбирам…
— Не съм си и представял, че ще разбереш — насмешливо подхвърли Себастиан. — Та ти не разполагаш с цялата информация. Нека да отгатна, нямаш представа за случилото се в Аликанте, след като си тръгна?