Град на небесен огън
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на небесен огън». Краткое содержание книги:
* * *
Улиците на Аликанте криволичеха като морски течения; ако не следваше Хелън, която държеше магическа светлина в едната си ръка и арбалета в другата, Ема щеше да бъде безнадеждно изгубена.
Слънцето почти се бе скрило зад хоризонта и улиците бяха тъмни. Джулиън носеше Тави, които беше обвил ръчички около врата му; Ема водеше Дру за ръка, а близнаците се държаха мълчаливо един за друг.
Дру не беше бърза и често се препъваше; няколко пъти падна и Ема трябваше да я издърпа на крака. Джулс и извика да внимава и Ема наистина се опитваше да бъде внимателна. Не разбираше как го прави Джулиън; как успява да държи Тави толкова внимателно и да му шепне нещо така успокояващо, че момченцето дори не плачеше. Дру хлипаше безмълвно; Ема избърса сълзите от бузите и, докато за четвърти път и помагаше да стане, говореики нищо не значещи успокоителни думи, които бе чула от майка си веднъж, когато като съвсем малка беше паднала.
Никога не бе чувствала липсата на родителите си по-мъчително, отколкото в този миг; беше като нож, забит между ребрата й.
— Дру — започна тя и в този миг небето поаленя.
Демонските кули грееха с пурпурна светлина, непримесена със златото на предупреждението.
— Врагът е превзел стените на града — каза Хелън, вдигнала очи към Гард. Ема знаеше, че мисли за Еилиин. На червената светлина от кулите бледата и коса имаше цвят на кръв. — Хайде… да побързаме.
Ема не беше сигурна, че изобщо биха могли да бързат повече; тя още по-здраво стисна китката на Дру и я затегли след себе си, мърмореики извинения, докато вървеше. Хванати за ръка, близнаците бяха по-бързи, даже когато се втурнаха по неравните стъпала, отвеждащи към Площада на Ангела, водени от Хелън.
Почти бяха стигнали наи-горното стъпало, когато Джулиън изведнъж възкликна:
— Хелън, зад нас!
Ема се обърна рязко и видя елфически рицар в бели доспехи да се приближава към подножието на стъпалата. Носеше лък, направен от извит клон, и имаше дълга коса с цвят на дървесна кора.
За миг очите му срещнаха тези на Хелън. Изражението му се промени и Ема неволно се зачуди дали бе доловил елфическата кръв във вените и… а после Хелън
вдигна дясната си ръка и стреля право в него.
Елфът се извърна рязко и стрелата се удари в стената зад гърба му. Насмешлива усмивка изви устните му и той скочи на първото стъпало, после на второто… и изпищя. Под ужасения поглед на Ема краката му се подкосиха; той падна и изрева, когато кожата му докосна ръба на стъпалото. Едва сега Ема забеляза, че ръбовете на стъпалата бяха покрити с тирбушони, гвоздеи и други парчета студеноковано желязо, вбити с чук в камъка. Елфическият воин политна назад и Хелън отново стреля. Стрелата прониза доспехите му и потъна дълбоко в гърдите му. той се свлече безжизнено на земята.
— Направили са защита против феи — каза Ема, спомняики си какво беше видяла, докато гледаше през прозореца в къщата на семеиство Пенхалоу заедно с Таи и Хелън. — Цялото онова желязо. — Тя посочи една сграда наблизо, където, провесени от ръба на покрива, се полюшваха множество ножици. — Ето какво правеха стражите…
Изведнъж Дру писна. Друга фигура тичаше по улицата — отново елфически рицар, но този път жена, в бледозелени доспехи и щит от застъпващи се изваяни листа.
Ема извади един нож от колана си и го метна. Жената инстинктивно вдигна щита си, за да се предпази от оръжието… което прелетя над главата и и преряза въжето, което придържаше ножицата, висяща от покрива над нея. Ножицата падна с острието надолу и се заби между раменете на феята. Тя рухна на земята с писък, разтърсвана от конвулсии.
— Отлична работа, Ема — каза Хелън с корав глас. — Хайде, да вървим…
Тя извика, без да довърши думите си, видяла как трима Помрачени изскочиха от една странична уличка. Облечени бяха в червените дрехи, които Ема толкова често бе виждала в кошмарите си, придобили още по-кървав оттенък на светлината от демонските кули.
Децата бяха безмълвни като призраци. Хелън вдигна арбалета си и стрелата и полетя. Заби се в рамото на един от Помрачените и той бе запратен назад, като се препъваше, но въпреки това успя да се задържи на крака. Хелън трескаво сложи нова стрела в тетивата; Джулиън се мъчеше да извади оръжието си, без да изпуска Тави. Ема сложи ръка върху дръжката на Кортана…
Въртящ се пръстен от светлина профуча във въздуха и потъна в гърлото на първия Помрачен, оплискваики с кръв стената зад него. той посегна към врата си, веднъж, а после рухна. Още два пръстена долетяха един след друг и се врязаха в гърдите на останалите тъмни нефилими, които се свлякоха безмълвно на земята, а кръвта им бавно се разля, образувайки локвичка върху калдъръма.