Покана за екзекуция (Романи)
- Автор: Набоков Владимир Владимирович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Кънева
- Жанр: Искусство и дизайн
Электронная книга - «Покана за екзекуция (Романи)». Краткое содержание книги:
Към ужасните чувства, разбунени у мен от списанието, болезнено се примесваше образът на злополучния ми другар, когото като труп бе понесъл надолу друг мой другар, якият Попов, горила с обръсната глава, мръсен, но доста добродушен мъж-гимназист — човек не можеше да го надвие дори в бокс, — който всяка година „оставаше“, така че вероятно цялото училище, клас след клас, би преминало призрачно през него, ако през 1914 година не беше избягал на фронта, откъдето се върна хусар. Като напук този ден автомобилът не дойде да ме вземе, наложи се да наема шейна и по време на необичайното, невероятно бавно, унило и студено пътешествие от Моховая до Морская успях да премисля много неща. Сега разбрах защо снощи мама не беше слязла за вечеря и защо вече трета сутрин идваше Тернан, треньор по фехтовка, смятан за още по-добър от Лустало. Това не означаваше, че изборът на оръжието е приключен — и аз мъчително се колебаех между шпагата и куршума. Въображението ми предпазливо, вземаше толкова любимата, толкова жарко изпълнена с живот фигура на фехтуващия татко и я пренасяше без маската и защитния накрайник в някакъв сайвант или манеж, където зиме ставаха дуелите с шпаги, и ето вече виждах баща си и неговия противник с черни панталони, голи до кръста, биещи се яростно — виждах дори онази енергична непохватност, която и най-елегантният фехтовач не може да избегне в истински двубой. Тази картина беше толкова отвратителна, толкова живо си представях зрялата голота на бясно пулсиращото сърце, което всеки миг ще бъде прободено от шпагата, че за миг ми се прииска изборът да падне върху по-механичното оръжие. Но начаса отчаянието ми се засили още повече.
Докато шейната, в която бях седнал умърлушен, пълзеше на тласъци по Невски, където сред мразовитата мъгла вече се бяха запалили разводнените светлини, си мислех за тежкия черен броунинг, който баща ми държеше в горното чекмедже на писалището си. Този привлекателен предмет, при който като на поклон бях водил Юрик Рауш, ми беше също толкова познат, както и останалите по-очевидни украшения на кабинета: модерният през онези дни брик-а-брак108 с кристал или с камъчета; многобройните семейни фотографии, огромният меко осветен Перуджино; малките холандски картини, преливащи с меден блясък под своите лампички; цветята и бронзът; и точно зад мастилницата на огромното писалище, закрепен към неговия хоризонт, розоводимният пастелен портрет на мама, направен от Бакст: художникът я бе нарисувал полуфас и изумително бе предал нежните й черти, високата прическа на пепелявата коса, сивкавата синева на очите, заобленото очертание на челото, изящната линия на шията. Но когато молех грохналия файтонджия, който; приличаше на парцалена кукла, да кара по-бързо, се натъквах на сънлива, сложна лъжа: старецът с привичен полузамах лъжеше коня, че уж се кани да измъкне камшика от кончова на дясната си валенка, а конят го лъжеше, че раздрусал глава, се кани да ускори своя тръс. Аз пък в снежното си вцепенение, в което ме бе потопило това заспало каране, изживявах всичките прочути дуели, толкова добре познати на руското момче. Грибоедов показваше окървавената си ръка на Якубович. Пистолетът на Пушкин падаше с дуло в снега. Лермонтов се усмихваше на Мартинов под буреносния облак. Дори си представях, да ми прости бог, онази крайно бездарна картина на бездарния Репин, на която четирийсетгодишният Онегин се прицелва в къдравия Собинов. Май няма нито един руски автор, който да не е описал тези английски дуели à volonté109, и докато моят дремлив кочияш свръщаше към Морская и пълзеше по нея, в замъгления ми мозък като в магичен кристал се сливаха силуетите на дуелистите — из горичките на старинните имения, на Волково поле, зад Чорная речка на белия сняг. И между тези придошли образи като бездна бе зейнала моята нежна любов към татко — хармонията на нашите отношения, тенисът, велосипедните разходки, пеперудите, шахматните задачи, Пушкин, Шекспир, Флобер и тази всекидневна размяна на скрити от другите ни домашни наши шеги, които представляват тайният шифър на щастливите семейства.
108
Вид пръскана мазилка. — Б.пр.
109
Дуел със стрелба не по команда (фр.). Б.а.