Кръвен обет [bg]

Там стоеше Ка-поел, стъпила здраво на земята, разперила ръце. Яката на жилетката ѝ се беше разместила, а торбата ѝ лежеше в краката. Наоколо бяха пръснати фигурки. Тя повдигна ръка.

Фигурките, десетки на брой, се повдигнаха във въздуха. Те се подредиха пред нея, държани от невидими ръце. Жулин зърна Ка-поел и изпищя.

Последвалото се случи едновременно. Привилегированите посегнаха към ръкавиците си. Жулин застина, а Ка-поел поде атаката си.

Огънят, изхвърчал от пръстите ѝ, порази няколко от куклите. На балкона кабалисти избухнаха в пламъци. В ръката на девойката изникна игла, на свой ред полетяла към фигурките. Викове на болка съпровождаха движенията ѝ.

Някой от кабалистите успя да насочи мълния към девойката. Без да трепне, Ка-поел я насочи към поредна от фигурките. Нападналият я Привилегирован бе изпепелен на прах.

Със същото ожесточение някоя мангуста би се нахвърлила срещу змийско гнездо — а Таниел се намираше насред самия кипеж на битката. Той изпразни пистолета си срещу един Привилегирован, канещ се да нападне Ка-поел. Подир това захвърли пистолета и извади втория. След повторния изстрел смъкна винтовката от рамото си.

Сред намаляващата бройка кабалисти Жулин най-сетне се опомни. Тя стисна юмруци и закрачи към Ка-поел, яростно кривейки лице. Таниел изпита страх, и то не за себе си. Заета с кезианските Привилегировани, Ка-поел нямаше да успее да се защити от нея.

Барутният маг се хвърли към предеята, готов да я разсече с щика си. Тя махна с ръка; в следващия момент Таниел полетя във въздуха. С неприятен звук той се блъсна в парапета на балкона. Успя да предотврати падането си в последния момент, а винтовката изтрака далеч от него.

Край Жулин лежаха мъртви и умиращи Привилегировани; тя продължаваше да се приближава към Ка-поел.

Фигурките се топяха едновременно с умиращите кабалисти. Ка-поел раздвижи ръце; оставащите фигурки се разместиха пред нея. Таниел разпозна миниатюрата, съответстваща на Жулин.

Предеята се засмя, когато Ка-поел започна да движи пръсти във въздуха над фигурката. Девойката отвори уста.

— Таниел, бягай!

Гласът бе дошъл от Жулин, но не беше нейният. Думите бяха изречени с девически глас, в който се долавяше отчаяние.

— Бягай!

Жулин не забелязваше, че е изрекла чужди думи. С приведено чело тя се хвърли към Ка-поел, изстрелвайки огън от пръстите си. Пламъкът обгръщаше всичко, което докоснеше: и плът, и камък. Той опръска някои от фигурките; двама Привилегировани се загърчиха на пода на балкона.

Таниел повдигна винтовката си. Оставащите Привилегировани дори не го забелязваха. Те се бяха отдръпнали колкото се може повече от Ка-поел, разпръснати, и трескаво движеха пръсти, за да се освободят от магията ѝ.

Не, той нямаше да избяга. Нямаше да остави Ка-поел да се сражава сама.

Бързата проверка на дулото показа, че куршумът е изпаднал. Таниел зареди нов куршум, сетне още един — два от кървавите обръчи. Накрая натъпка барут.

Един от кабалистите се извърна към него, повдигнал ръце. Магът прониза окото му с щика си.