Кръвен обет [bg]

Адамат си спомни посещението си в Небесния дворец и петната, покривали Тамасовата униформа тогава. Той потръпна.

Шарлемунд се поколеба. Макар само едно движение на юздите да го делеше от бягството, някакво нездраво любопитство го задържа.

Адамат с мъка се изправи на крака и залитащ, сграбчи юлара на коня.

— Няма да избягаш — изхриптя той.

Шарлемунд не му обърна внимание. Архидиоцелът не откъсваше очи от Тамас.

— Виждам, че си се погрижил за добрия херцог — каза Шарлемунд. Той се изправи, пусна юздите и скочи на земята, подвивайки крака. Сърцето на Адамат се разтуптя.

Тамас не изглеждаше впечатлен.

— Той е още жив. Но му се иска това да не беше така. Имам големи планове за него. — Фелдмаршалът бавно заслиза по стълбите, подпирайки се на оръжието. — За теб също.

Шарлемунд изтегли шпагата си.

— Ти нямаш барут — рече той. — В противен случай нямаше да разговаряме. Ти не се страхуваш от последиците, не би се поколебал да ме простреляш още от къщата. Явно Никслаус е изхабил всичките ти запаси.

Лицето на Тамас бе непроницаемо.

— Ако имаше и капчица чест — продължи архидиоцелът, — в момента щеше да си поел към Южната планина, за да се пожертваш пред Крезимир и да спасиш страната си.

— Силни думи за един предател — рече Тамас.

— Какво ще направиш, Тамас? — каза Шарлемунд. — Дори в най-добрата си форма ти си по-слаб от мен.

Неочаквано той се затича към фелдмаршала, разперил ръце с устрема на хищна птица.

Тамас пусна пушката, изтегли сабята и опря тежестта на болния си крак, потръпвайки. Адамат застина. Тамас бе едва ли не прикован на място. Ако беше здрав, той вероятно би могъл да затрудни архидиоцела. Но в това му състояние сблъсъкът им би бил плачевен.

Шарлемунд се хвърли напред, замахвайки ожесточено. Тамас отрази удара. В следващи момент архидиоцелът вече се озоваваше зад него, извъртайки се за смъртоносен удар, който щеше да е поразил далеч преди фелдмаршалът да е успял да се извърне.

Победоносният крясък на архидиоцела секна като задавен — той сведе очи към оръжието си.

Черен барутен дим се виеше около невъоръжената ръка на Тамас. Фелдмаршалът разтвори пръсти и пусна използвания заряд на земята, редом до отстреляното острие на шпагата. Шарлемунд стоеше вторачен в дръжката си. След миг лицето му се изкриви от гняв, той я захвърли и скочи към Тамас, който бавно се бе обърнал с лице към него.

Захвърлената дръжка удари лицето на фелдмаршала, оставяйки плитка резка. Тамас присви очи и замахна, отпуснал другата си ръка на хълбока. Собственият устрем на Шарлемунд го наниза върху острието. Тамас се отдръпна и го намушка отново, сетне и трети път.