Хари Потър и Орденът на феникса

— Защото според директора ще ти бъде от полза — отвърна спокойно Снейп. — Веднъж седмично ще взимаш частни уроци, но няма да казваш на никого, най-малко на Долорес Ъмбридж. Разбра ли?

— Разбрах — потвърди Хари. — Кой ще ми преподава?

Снейп вдигна вежда.

— Аз — каза той.

Хари изпита ужасното чувство, че всичко в него се стопява. Допълнителни уроци със Снейп — какво толкова беше направил, за да заслужи това? Извърна се бързо за подкрепа към Сириус.

— Защо не му преподава Дъмбълдор? — попита войнствено Сириус. — Защо точно ти?

— Предполагам, защото директорът има привилегията да прехвърля на друг по-неприятните задачи — поясни мазно Снейп. — Уверявам те, не съм ходил да го моля аз да водя уроците. — Той се изправи. — Чакам те, Потър, в шест вечерта в понеделник. В моя кабинет. Ако някой те попита, взимаш допълнителни уроци по отвари. Който те е виждал в часовете ми, няма да отрече, че се нуждаеш от тях.

Обърна се и пътното му наметало се изду, когато понечи да излезе.

— Чакай малко — спря го Сириус и изправи гръб.

Изкривил устни в подигравателна усмивка, Снейп пак се извърна към тях.

— Бързам, Блек. За разлика от теб не разполагам с неограничено свободно време.

— Тогава направо на въпроса — стана и Сириус. Беше по-висок от Снейп, който, както забеляза Хари, беше стиснал юмрук в джоба на наметалото, явно държеше здраво магическата пръчка. — Само ако разбера, че на тези уроци по оклумантика тормозиш Хари, ще отговаряш пред мен.

— Колко трогателно — подсмихна се другият мъж. — Но ти безспорно си забелязал, че Потър прилича много на баща си.

— Да, забелязал съм — отвърна гордо Сириус.

— Е, тогава знаеш, че е прекалено нагъл, него критика не го лови — рече мазно Снейп.

Сириус блъсна стола встрани, заобиколи масата и се отправи към другия мъж, като пътем извади магическата пръчка. С рязко движение Снейп стори същото. Застанаха един срещу друг, готови за схватка: Сириус изглеждаше вбесен, Снейп явно преценяваше обстановката, защото премести бързо очи от пръчката на Сириус към лицето му.

— Сириус! — извика Хари, той обаче сякаш не го чу.

— Предупредих те, Свиниръс — рече Сириус, който стоеше само на крачка от Снейп. — Изобщо не ме интересува дали Дъмбълдор смята, че си станал нов човек, мен не можеш да заблудиш…

— Виж ти, защо тогава не му го кажеш? — изсъска Снейп. — Или може би се страхуваш, че няма да погледне сериозно на съвета от някого, който от половин година се укрива в къщата на майка си?

— Я кажи, как е напоследък Луциус Малфой? Сигурно е много доволен, че вярното му кученце е на работа в «Хогуортс».

— Понеже стана дума за кучета — пророни едва чуто Снейп, — знаеш ли, че Луциус Малфой те е познал последния път, когато си се престрашил да излезеш на малка разходка? Добре си го измислил, Блек, да те забележат на безопасен гаров перон… сега вече имаш желязно оправдание да не мърдаш от скривалището си.

Сириус вдигна магическата пръчка.

— НЕ! — изкрещя Хари и след като прескочи масата, се опита да застане между двамата. — Недей, Сириус!