Еретиците на Дюна [Heretics of Dune - bg]

На разсъмване Тег излезе от прикритието на дърветата покрай главния път. Представляваше равна и широка магистрала — добре трамбована, поддържана и почиствана от буренак. Според него имаше място за десет платна — както за моторен, така и за пеши транспорт. Сега пешият трафик преобладаваше.

Беше отърсил прахта от дрехите си и повторно бе проверил дали няма някакъв отличителен знак по тях. Сивата му коса сигурно бе поразбъркана, защото нямаше гребен. Приглади я с пръсти.

Трафикът по пътя се бе проточил на много километри през долината по посока на Исаи. Утрото беше безоблачно, с лек насрещен вятър, поел към морето далече зад града.

През нощта бе успял да установи деликатно равновесие с току-що придобитите си усещания, по-точно — с новото си по същество съзнание. Пред втория му визуален център пробягваха непознати досега неща: сведения за случващото се около него, преди то още да е станало, както и усещане за мястото, където трябва да стъпи, преди да е направил следващата крачка. Сякаш вече бе запънат спусъкът на реакцията, която щеше да го изстреля в действие с размити очертания на движенията, към които тялото му не се бе приспособило. Не можеше да намери друго разумно обяснение. Имаше усещането, че пристъпва предпазливо по острието на бръснач.

Колкото и да се опитваше, не бе успял да прецени какво бе станало с него в действителост под въздействието на Т-сондата. Беше ли подобно на преживяваното от света майка при агония с подправката? Не долавяше у себе си струпване на Други Памети. Не вярваше, че сестрите могат да извършат нещата, които бе направил той. Двойното виждане, подсказващо му какво да очаква от всеки жест в обсега на неговите сетива, приличаше на нов вид истина.