Роза през зимата
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роза през зимата». Краткое содержание книги:
Сълзи премрежиха погледа й, тя гневно избърса двата потока, които се спускаха по бузите й.
— Аз така отчаяно се мъчех да остана почтена съпруга, а през цялото време всъщност не съм била нищо друго освен залог във вашата долна игра.
— Справедливост, мадам, а аз все още искам да ви притежавам, макар да зная, че шерифът е готов да стори всичко, за да ме унищожи.
— Алън Паркър? — За миг тя забрави гнева си и го погледна учудена. — Той не работи ли също за справедливостта?
— Едва ли, мадам. Той е този, когото разбойниците наричат свой главатар. Той предвождаше нападението срещу каретата на Бейкър и затова знае, че аз съм призрачният ездач.
Ирайн не се съмняваше в думите му, макар че те я уплашиха. Но тя се чувстваше длъжна да постави и своите условия.
— Вие сте замесен в твърде много неща. Историята с призрачния ездач при това съвсем не е най-невинната. — В гласа й още се долавяше нестихващо огорчение. — С мене си играехте на разгонен бик, като се стараехте по всякакъв начин да съсипете брака ми, както и моето себеуважение. Почти ме обладахте в каретата. Вие си играехте с мене и вероятно щяхте да спечелите и да ме накарате да повярвам, че съм изневерила на мъжа си. След това, когато дойдох в това легло, вие ме любихте, като ме накарахте да повярвам, че сте някой друг.
Кристофър сбърчи чело.
— Страстта ми ставаше все по-силна, Ирайн. Аз ви гледах така, както един мъж вижда жена си… в банята… в леглото… отново и отново — все по-близо до ръцете ми и така дяволски красива. За мене стана мъчение само да ви гледам. Да, признавам, бях хванат в капан. Никога не бях предполагал, че вие бихте се отдали на лорд Сакстън, и когато дойдохте при мене, аз не можах да се справя с желанията си — поне в този миг. Но по-късно, когато ви получих, истината, която отдавна исках да разкрия, ставаше все по-трудна за споделяне. След като бях задоволил желанието си, аз ви желаех все повече и повече и се страхувах, че мога да ви загубя окончателно.
— А не ви ли хрумна, че аз страдам от вашата игра на криеница? — попита тя с приглушен глас. — Всеки път, когато идвахте при мене като лорд Сакстън, аз бях измъчвана от образа на Кристофър Сатън. Беше ми невъзможно да отделя единия от другия в мислите си. А сега вие казвате, че всичко било само игра? Не ви ли е ясно, че едва не ме накарахте да полудея?
— Моля за извинение, мадам. — Очите му бяха изпълнени с топлина и копнеж, когато се спряха върху нея. — Никога не съм бил сигурен, че означавам нещо за вас, докато в тъмното вие не прошепнахте моето име.
Ирайн беше почти извън себе си от объркване. Тя знаеше, че той е мъж, който гони докрай това, което иска да получи. Ала начинът, по-който искаше да я спечели, беше всичко друго, но не и почтен. Но ако пък беше действал по-почтено, тя междувременно щеше да бъде омъжена за Хартфорд Нютън или за някой друг от многобройните кандидати, които дълбоко презираше. След приключването на търга тя мразеше Кристофър, защото смяташе, че не е направил нищо, за да я спаси от една отвратителна женитба. Можеше ли сега да бъде така разочарована, след като установи, че той все пак го беше сторил?
— Вие ми наговорихте толкова лъжи — каза тя и обидено сбърчи нос. — Не зная дали има смисъл изобщо да ви вярвам.
Кристофър пристъпи към нея.
— Обичам ви, Ирайн! Каквото и да си мислите за мене, когато съм ви казвал тези думи, никога не съм ви лъгал.
Тя отстъпи назад, защото знаеше много добре, че дори и само да я докосне, съпротивата й ще бъде сломена, а имаше все още твърде много неща, които трябваше да бъдат изяснени.
— Вие ме излъгахте за всичко останало! Казахте ми, че имате белези…
— Така е. Имам белег от куршума на брат ви… и още половин дузина други…
— От изгаряния!
— Такива също имам. На един от корабите ми избухна пожар, при чието потушаване един пламък засегна крака ми и го обгори. Остана ми белег, не много голям — той я погледна с лека усмивка, — но все пак достатъчно забележим, за да предизвика любопитството на едно младо момиче.
Ирайн го погледна изненадано, но се сети за онази нощ, когато ръката й се беше плъзнала по бедрото му, докато той спеше, и тя внезапно схвана, че той съвсем не е бил заспал. Тя рязко се извърна.