Роза през зимата
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роза през зимата». Краткое содержание книги:
— Кристофър!… Какво… — Тя не посмя да зададе въпроса докрай, макар че мислите й стремително я подтикваха да го стори.
Той с усилие се надигна от креслото.
— Кристофър Стюарт Сакстън, господар на Сакстън Хол. — В гласа му нямаше и следа от дрезгавия тембър. — Ваш слуга, мадам.
— Но… Къде е…? — Постепенно тя започна да прозира истината и едва чуто успя да прошепне: — Стюарт?
— Един и същи човек, мадам. — Той пристъпи към нея и ясните му очи завладяха изцяло вниманието й. — Погледнете ме, Ирайн. Погледнете ме много внимателно! — Той се изправи пред нея и в лицето му нямаше и следа от подигравка. — И кажете сега още веднъж, че съм позволил на някой друг мъж да дели леглото с вас.
Разкритието беше толкова различно от очакванията й, че Ирайн не можеше да проумее действителността. Тя знаеше, че двамата бяха една и съща личност, но съзнанието й не беше в състояние да свърже нещата и от устните й се изтръгнаха мъчителните въпроси:
— Как? Защо?
— Този лорд Сакстън, за когото ме смятахте, е мъртъв. Той беше моят по-възрастен брат Едмънд и носеше титлата преди мене. Когато изгоря източното крило, той беше погълнат от пламъците. Слугата му го откри… или по-точно намери това, което беше останало от него… сред руините. Положил го е в един безименен гроб на скалата край речните ръкави… — Мускулите на лицето му трепнаха от гнева, който го беше обзел. — По това време аз бях в открито море и нямаше как да бъда осведомен за смъртта му. Когато се завърнах в Англия, разбрах, че някой го е убил.
— Мъртъв? От три години? — отвърна Ирайн беззвучно. — Тогава… когато се омъжих… наистина сте били вие…
— Точно така, мадам. Нито можех да ви спечеля по друг начин, нито можех да измисля друг план, за да объркам хората, които бяха подпалили къщата, освен като накарам по-големия си брат да възкръсне, докато всички мислят, че той е мъртъв. Вие ми дадохте идеята да се маскирам така, когато казахте, че по-скоро ще се омъжите за някой обезобразен, куц нещастник, отколкото за мене.
Ирайн се огледа, като че не беше в състояние да спре премрежения си поглед върху един определен предмет, докато мислите и се блъскаха в объркан поток. Той посегна, за да я придърпа към себе си, но тя се изскубна от ръцете му.
— Моля ви… не ме докосвайте — изхлипа тя и побягна към прозорците. Не искаше да го удостои дори с поглед. Когато той застана зад нея, обзе го силно чувство за вина. Той забеляза как крехките й рамене бяха разтърсени от беззвучен плач. Когато долови тежкото й дишане и сподавеното хлипане, остра болка прониза сърцето му.
— Ела, любов моя…
— Любов моя! — Ирайн се извърна и погледът на насълзените й очи го прониза, когато тя успя да потисне риданията си. — Аз наистина ли съм вашата любима, уважаваната ви съпруга, достойна да ражда деца, които да носят едно гордо и благородно име? Или съм само крехка, апетитна хапка, която сте си подарили просто за удоволствие? Глуповато момиченце, което да задоволи за една-две нощи вашите желания? О, какво ли удоволствие сте изпитали, когато сте играли вашата игра!
— Ирайн… чуйте ме…
— Не! Никога повече няма да слушам вашите лъжи! — Тя прокара опакото на ръката си по скулите, за да изтрие горещите си сълзи, и се отдръпна още веднъж назад, когато той отново посегна да я хване за ръката. — Какво искате всъщност? Една куртизанка, за да прекарвате свободните си часове с нея? Да! Леко момиче, което да ви забавлява в леглото, докато се подвизавате из тези северни ширини! Това беше основното ви желание, нали?
Тя тръгна към него, а ханшът й се залюля примамливо, докато в очите й блестяха сълзи. Тя плъзна пръст по ризата му и я издърпа игриво от панталоните му за езда.
— Колко печели една добра проститутка за времето, прекарано с вас? Пет хиляди фунта? Нали това беше цената, която заплатихте за мене? Не си ли спомняте? Вие дадохте с едната ръка, а с другата взехте.
Кристофър учудено вдигна едната си вежда. Той беше слисан от гордостта на жената, за която се беше оженил.
— Това не беше голяма сума, мадам.
Обзета от гняв, Ирайн разбра отговора му погрешно.
— О? Тогава вие признавате, че тази сделка съвсем не е била толкова лоша за вас, щом проститутките печелят повече? — С кокетна усмивка тя разтвори устни, но погледът й потъмня от злост. — А сега не струвам ли малко повече, след като понаучих някои от своите задължения? Или се изразявам прекалено изискано?! — Тя притисна гърдите си в него и затърка предизвикателно бедрата си в неговите, като плъзна едната си ръка под ризата му, за да помилва бавно тясната му, оголена талия. — Може би цената ми за една нощ е твърде висока за вас, господарю?