Нощна сянка
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553867
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Нощна сянка». Краткое содержание книги:
Нощна сянка запраща Даяна и Матю в Лондон от времето на Елизабет I - свят на шпионаж и интриги, където се срещат с група стари приятели на Матю, известна като Нощната школа. Целта им е да открият вещица, която да обучи Даяна, и да открият следи от Ашмол 782. Но когато миналото започва да стяга примката си около тях, двамата поемат на съвсем различно пътешествие, което ги отвежда в сърцето на вампирската история и на тайни, пазени цели петнайсет столетия.
В Нощна сянка Харкнес отново тъче пищен и великолепен гоблен от алхимия, магия и история. Любовта се задълбочава, докато авторката ни води през примката на времето в разказа си за кръв, страст и завързани на възел нишки от миналото, за да ни представи един от най-жадно очакваните романи на годината
— Ако вашата книга е толкова важна, колкото онези, може би Бог е пожелал тя да си остане скрита. — Рави отново се облегна назад и зачака.
— Но тя не е скрита — възразих. — Рудолф знае къде е, дори да не може да я прочете. Кой според вас е по-добре да притежава подобна могъща книга — Матю или императорът?
— Познавам мнозина мъдри хора, които биха казали, че да избираш между Гавриил бен Ариел и Негово Величество е просто да определиш по-малкото зло. — Вниманието на рави Льов отново се насочи към съпруга ми. — За щастие аз не съм сред тях. Въпреки това не мога да ви помогна повече. Видях книгата, но не зная къде се намира тя в момента.
— У Рудолф е, или поне беше. Докато не го потвърди, разполагахме единствено с подозренията на доктор Дий и уверенията на Лудия Едуард. Много точно име, между другото.
— Безумците могат да бъдат опасни — отбеляза рави Льов. — Трябва да бъдеш по-внимателен кого провесваш през прозорците, Гавриил.
— Значи си научил. — Матю изглеждаше смутен.
— Целият град говори, че Лудия Едуард е летял из Мала Страна с дявола. Естествено, приех, че ти имаш пръст в това. — Този път в тона на рави Льов се долавяше мек укор. — Гавриил, Гавриил. Какво ще каже баща ти?
— Че е трябвало да го оставя да падне, разбира се. Баща ми трудно търпи създания като Едуард Кели.
— Имаш предвид побъркани.
— Имам предвид онова, което казах, махарал — с равен тон уточни Матю.
— Уви, човекът, за чието убиване говориш с такава лекота, е единственият, който може да намери книгата на жена ти. — Рави Льов замълча, обмисляйки следващите си думи. — Но наистина ли искате да научите тайните ѝ? Животът и смъртта са огромни отговорности.
— След като знаеш кой съм, едва ли ще се изненадаш, че съм добре запознат с това бреме. — Усмивката на Матю беше безрадостна.
— Може би. Но ще може ли да ги понесе и жена ти? Възможно е да не бъдеш винаги до нея, Гавриил. Онези, които биха споделили познанията си с една вещица, не биха го направили пред теб.
— Значи в еврейския квартал има магьосник — намесих се. — Зададох си този въпрос, когато чух за голема.
— Той чакаше да го намерите. Уви, ще се съгласи да се види само с вещица като него. Приятелят ми се страхува от Паството на Гавриил, при това напълно основателно — обясни рави Льов.
— Бих искала да се видя с него, рави Льов. — На света имаше съвсем малко тъкачи. Не можех да пропусна възможността да се срещна с един от тях.
Матю се размърда. Личеше му, че иска да възрази.
— Важно е, Матю. — Поставих ръка върху неговата. — Обещах на баба Алсъп да не пренебрегвам тази част от себе си, докато сме тук.
— Човек би трябвало да намира цялост в брака, Гавриил, но той не бива да бъде затвор за някого от двамата — каза рави Льов.
— Не става въпрос за брака ми, нито за това, че си вещица. — Матю се изправи и едрата му фигура изпълни стаята. — Може да бъде опасно да видят християнка с евреин. — Когато отворих уста да възразя, той поклати глава. — Не за теб. За него. Направи каквото ти казва рави Льов. Не искам той или който и да било в еврейския квартал да пострада, особено заради нас.
— Няма да правя нищо, което би привлякло вниманието към мен или към рави Льов — обещах.
— Тогава иди и се виж с онзи тъкач. Ще те чакам в Унгелт[94]. — Матю леко ме целуна по бузата и изчезна, преди да е размислил. Рави Льов премигна.
— Гавриил е забележително бърз за такъв едър мъж — подхвърли, докато ставаше. — Напомня ми за тигъра на императора.
— Котките наистина приемат Матю като един от тях — казах, сещайки се за Табита, котката на Сара.
— Мисълта, че сте омъжена за животно, не ви смущава. Гавриил е извадил късмет при избора си на съпруга. — Рави Льов взе тъмно наметало и извика на слугата си, че излизаме.
Доколкото можах да преценя, тръгнахме в различна посока, макар че нямаше как да съм сигурна. Цялото ми внимание беше насочено към наскоро павираните улици — първите, които виждах от пристигането ми в миналото. Попитах рави Льов кой е осигурил подобно необичайно удобство.
— Хер Майзел плати за улиците, както и за женската баня. Той помага на императора по дребни финансови въпроси като свещената му война с турците. — Рави Льов заобиколи една локва. Едва тогава видях златния пръстен, зашит в плата над сърцето му.
— Какво е това? — попитах и кимнах към значката.
— Предупреждава неподозиращите християни, че съм евреин — криво се усмихна рави Льов. — Дълго време вярвах, че дори най-тъпият рано или късно ще се досети, дори без този знак. Властите обаче настояват, че не бива да има място за съмнение. — Гласът му се сниши. — И е определено по-добре от шапките, които ни караха да носим навремето. Яркожълти, с формата на пешки. Опитай се да подминеш такова нещо на пазара.