Скитникът евреин

Адриана все още беше под болезненото впечатление от срещата с Роз Симон, подпираше се на облегалката на банката и закриваше с лява ръка очите си. Бе оставила шапката си настрана и тъй като главата й беше сведена, дългите златни къдрици падаха върху румените й страни. Тази изящна, небрежна поза очертаваше изумителното й тяло под лъскавата зелена рокля на вълни. Широката яка, обшита с червен сатен и бухналите ръкави, украсени с великолепна бродерия подчертаваха ослепителната белота на дългия врат и изваяните ръце, по които прозираха тънки сини венички. С една дума, доктор Баление й бе позволил да се облича според вкуса си — богато и кокетно, което тя не правеше от суетност, а от задължение към Бога, комуто е било угодно да я създаде толкова красива.

Гърбавото видя пищното облекло, добродушно се изненада от красотата му, без да си спомни за собствения си окаян вид и най-напред разумно си помисли, че една луда жена не може да се облече така. Доближи се развълнувана до прозореца, който я делеше от Адриана и като си помисли, че може би клетницата наистина е луда, но се е посвестила за малко, извика високо и с разтуптяно сърце:

— Госпожице Кардовил!

— Кой ме вика? — попита Адриана, изправи глава и от учудване и дори от страх, тихичко изпищя.

И наистина това бледо, грозно и дрипаво създание, изпречило се ненадейно пред очите й, можеше да всее само отвращение и страх у госпожица Кардовил. Тези две усещания се изписаха на лицето й.

Гърбавото не видя какво впечатление е направила. Тя застана пред решетките като прикована с втренчени очи и събрани от почуда или по-скоро от уважение ръце и се загледа в ослепителната хубост на Адриана. Думите на Агрикол за красотата на покровителката му й се струваха слаби. Дори в тайните си поетични видения Гърбавото не бе виждала такова рядко съвършенство.