Кралят-маг
- Автор: Банч Кристофер
- Серия: Seer King #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-600-9
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят-маг». Краткое содержание книги:
Дамастес, млад кавалерийски офицер и луда глава, и изключително надареният магьосник Тенедос е трябвало да загинат в планинска засада. Но враговете им са подценили удивителните сили на ясновидеца-чародей и храбростта на войника. Никой не е могъл да предвиди възникналото между тях приятелство — и как то ще промени историята.
Нуманция е империя в упадък, по границите й властват разбойници, в провинциите кипят бунтове, гражданите й се разкъсват от разногласия. Древни сили на тъмна магия избуяват навсякъде, а имперските водачи, хилавата Власт на Десетимата, не предприема нищо. Ала когато Тенедос и Дамастес започват да надиграват узурпатори и некроманти, се пръсва мълвата, че техният път е пътят на Провидението.
За Дамастес това е пътят към славата и към спечелената любов на една красива злощастна контеса. За Тенедос това е пътят към невъобразимите висоти на амбицията. А за Нуманция пътят им води към възраждане… в служба на Богинята на смъртта.
Конник Карджан, когото бях решил отново да повиша в пика, държеше вратата отворена; качихме се по стъпалцата и той я затвори.
Вътре беше толкова широко, колкото предполагаха външните размери, с меки кожени седалки отпред и отзад и сгъваеми седалки за слугите, срещу вратите от двете страни. Прозорците бяха стъклени, с пердета. Имаше място почти колкото да застана прав; горяха четири фенера, а в пода бяха вградени скринове за напитки и храна.
Дръпнах говорителната тръба от окачалката на покрива и изсвирих в нея. Чух плясъка на камшик и каляската заскърца и тръгна. Отпред яздеха петдесет кавалеристи, а още стотина — зад нас. Имаше ездачи и по фланговете, съвсем подходящ ескорт за най-благородната контеса на Нуманция.
Минахме през Цикогнара и поехме по пътя, водещ към Ентото и армейския щаб.
Маран се оглеждаше, отворила широко очи. Смъкнах шлема си и го оставих встрани.
— Така.
Придърпах я към себе си. Устните й се разтвориха и устата ни се впиха. Ръката ми се плъзна под роклята й и погали сладката извивка на дупето й през коприненото бельо. Но това продължи само миг и тя се отдръпна отново.
— Предполагам — заговори ми задъхано, — че би искал да ме изчукаш точно тук, в тази каляска?
— Нещо такова ми хрумна.
— Имам изненада за теб, мили.
Ръката й се плъзна по гърдите ми и докосна изправения ми член, ясно изпъкващ под светлобежовия ми панталон. Ноктите й пробягаха по ствола му.
— Ще се преструваме, че никога досега не сме правили любов, и няма да правим любов до първата ни брачна нощ.
— Кой го реши това? Или е поредният благороднически обичай?
— Аз го реших — каза тя; пръстите й продължаваха да ме галят. — Искам те целия наведнъж, тогава, когато и двамата полудеем от страст.
— Аз вече съм — възразих.
— Тогава да влошим нещата още повече — наведе глава и целуна главичката на члена ми през тъканта, после леко я захапа, веднъж, още веднъж, и тялото ми изведнъж се разтърси.
Тя се дръпна изненадана, видяла разширяващото се петно.
— О, богове. Не си се шегувал — после се ухили. — Поне е безспорно, че си ми бил верен. Но може би за церемонията ще трябва да облечеш панталони в по-тъмен цвят.
— Но сега какво да правя — засмях се аз. — Твърде възрастен съм, за да се излагам с мокри сънища.
— Какво ти пука — каза Маран. — Ти си генерал, нали? И скоро ще бъдеш конт Аграмонте. Кажи им, че въпросното петно е задължителна част от униформата.
Изсумтях.
Конт Аграмонте. Същата вечер го премислях, докато се опитвах да заспя сам в палатката си. Генерал. И благородник, макар Маран да ми обясни, че е по благоволение, не е наследствено, само докато остана женен за нея, при което я уверих, че имам силно намерение да остана, докато се върна на Колелото.
Бях изпратил писма до родителите си, разбира се, и ми се искаше да могат да се запознаят с Маран и да присъстват на събитието. Но това бе невъзможно — съмнявах се, че писмата ми изобщо ще стигнат до потъналото ни в джунглите имение преди церемонията.
Отново и отново премислях как боговете играят играта си и колко много неща се бяха обърнали само след една игра на рьол.
Бракосъчетанието ни беше обявено за ден на пиршество и празник за армията. Съгледвачите на генерал Йонджи бяха претършували целия район за деликатеси, макар да чух, че скърцали със зъби, че трябвало да плащат в злато, а не с върха на меча, както щеше да стане на вражеска територия.
Ясновидец Тенедос каза, че лично ще изпълни церемонията, освен ако не желая нещо друго, и ми съобщи мястото, където ще се проведе. Благодарих му дълбоко и заявих, че не бих могъл и да помисля за по-висока чест. Нито Маран, нито аз бяхме особено религиозни и ни беше все едно дали церемонията ще се извърши от жрец или мъдрец.
— Ти ми оказваш чест, приятелю — каза Тенедос. Усмихна се лукаво и добави нещо много странно: — Сега ще разбереш как използвам всички около мен.
— Моля, сър?
— Вашата сватба ще се превърне във велик ден за армията ми, нещо, за което ще говорят до края на живота си — как Дамастес Хубавеца, генералът на Кавалерията, се е оженил точно преди армията да тръгне, за да усмири бунтовните калийци. Схващаш ли?
— Не, сър — отвърнах искрено, макар че вече разбирах какво иска да ми каже и може би — да ме предупреди.