Ангелиада

— Може би тъкмо затова Върховният сенат изглежда толкова спокоен пред заплахата от страна на Мира — ядно промърмори Ханан. — Сякаш изобщо не предприемат нищо срещу нея.

— Но са предприели — каза Коста. — Системата от мрежи и катапулти е страхотна. Разгърнали са я и просто са престанали да се тревожат повече за нея.

— Чудя се как Мирът е успял да премине — каза Чандрис.

— Не зная — каза Коста. — Но предполагам, че ще разберем, след като изтеглят корабите си от Лорелей и отново установим връзка с тях.

— Какво ще правиш сега, Джерико? — попита Орнина. — Имаш ли нужда от квартира?

— Не, ще се оправя — каза Коста. — Все още имам стая в института.

— Най-много за седмица-две — каза Ханан.

— О, за доста повече — увери го Коста. — Независимо от ужасните предсказания на господин Пирбазари, институтът няма скоро да остане без работа. А може би и никога. Дори да се съгласят да върнат ангелите, със сигурност ще запазим няколко за проучвания.

— Безопасно ли ще е? — попита Орнина.

— Сигурен съм, че да — каза Коста. — В края на краищата необходими са няколко хиляди антиангели повече, за да се превърне Ангелиада в онова, което е сега. Няколко десетки не би трябвало да представляват проблем.

— Въпросът е вие какво ще правите? — обърна се Чандрис към Ханан и Орнина.

— Какво искаш да кажеш с това „вие“? — контрира Ханан. — Нямаш ли предвид „ние“?

— Не оставаш ли с нас? — добави Орнина.

— Ами… — Чандрис хвърли бърз поглед към Коста. — Разбира се, бих искала. Но ако няма работа, как можете да си позволите да ме задържите?

— Искаш да кажеш, как бихме могли да си позволим да не те задържим — категорично заяви Ханан. — Погледни нещата в очите, Чандрис. Сега си част от екипа.

— Не знаем какво бихме правили без теб, скъпа — нежно добави Орнина.

— И аз не зная какво бих правила без вас — тихо каза Чандрис. — Но ако няма работа…

— Ще има колкото си искаш — настоя Ханан. — Куриерски услуги, превоз, туристически обиколки — все ще се оправим някак.

— Всъщност не мисля, че ще ви се наложи да се притеснявате за това — обади се Коста. — Форсайт ми изглежда доста убедителен тип. И ако успее да убеди Върховния сенат да се върнат ангелите, ще има доста нужда от хора като вас.

— Какво искаш да кажеш с това „хора като вас“? — намръщи се Орнина.

— Ами, не можете просто да ги пуснете пред Ангелиада като някаква космическа стръв и да се надявате тя да им се нахвърли — каза Коста. — Лъчението ще ги изтласка навън, особено ако Ангелиада е достатъчно умна, за да разбере какво става. В общи линии, ще трябва направо да бъдат натъпкани в гърлото ѝ.

— А единствените кораби, способни да се приближат достатъчно, са ловните. — Лицето на Ханан светна. — Как чудесно се нареждат нещата!