Бъдеще [bg]

Отначало дори не разбирам какво има там.

Някакви сиво-бели буци вместо кафява земя. Почвата се е напукала, отмила се е, склонът се е отворил... И се е оказал огромна могила. Вътре - хиляди човешки тела, облечени с разкъсани роби или съвсем голи... Камерата се приближава, гражданинът на Утопия знае колко е важно понякога да се играе по нервите на зрителя... Хлътнали очи, сива кожа с кървави ивици, обръснати черепи и всичките изнемощели, почти без месо, умрели от гладна смърт или застреляни - операторът с интереса на археолог издирва отверстията от куршуми в гърбовете и главите. Обърнете внимание колко добре са се запазили телата, възторгва се Фриц Фриш, създава се впечатлението, че всички тези хора са умрели току-що, а те са лежали на това място петстотин години! Да, несъмнено сме намерили масов гроб на така наречените зекове, политическите и углавни престъпници, изпращани в Сибир през двайсет и първи, простете, двайсети век от руския диктатор Йосиф Сталин, за да разработват богатите запаси от полезни изкопаеми. И ето, драматично вдига вежди Фриц Фриш, изкопаеми са станали самите клети затворници. Защо те изглеждат така, сякаш току-що са умрели? Аномалия? Чудо? Съвсем не, цялата работа е във вечния мраз, в който са погребани телата, обяснява загадката репортерът. Дори в топлото сибирско лято вечният мраз не се разтопява на по-шляма дълбочина от метър, затова и зековете са в такова великолепно състояние - мразът е изиграл ролята на естествен хладилник! Какво възнамеряват да правят с тази страшна находка новите колониални власти, интересува се Фриц Фриш от главния китаец. О, уверява го онзи, Китай винаги е подхождал към наследството от присъединените земи с изключително уважение. Възможно е в чест на находката да създадем руски етнографски музей в един от небостъргачите, които ще бъдат издигнати тук. Намерените тела ще станат ценни експонати и със сигурност ще привличат туристи, макар че, естествено, на нас те не са ни толкова потребни... Да, да и нали казвахте, че това не е единствената подобна могила, подхваща Фриц Фриш. О, не, наоколо е пълно с такива, кима китаецът. Предстоят ни още много подобни скръбни находки. Китаецът се покланя, репортерът изрича още нещо многозначително и се прощава със зрителите, десет хиляди души остават да треперят в своя фризер, а аз продължавам да седя пред екрана, почти опрял чело в него.