Бъдеще [bg]

Във Фалангата бях на точното си място. Само че това място, изглежда, вече е заето от някого другиш; във всеки случай нито Рикардо, нито Беринг, нито Шрайер не забелязват моето отсъствие и не откликват на десетките послания, които им отправям. Сякаш са ме изтрили от базите данни и всички, които са ме познавали, които са ме поздравявали, които са ме поддържали, заедно с онези, които са ме мразели, са примигнали и са отминали нататък - в света без мен.

Никой от моите - нито Ел, нито Иозеф, нито Виктор - не идва да ме навести; навярно им е наредено да мислят, че никога не ме е имало. Дисциплина. Така оставам без братя. Нищо, всички те ме познават от почти трийсет години - имат още триста, за да изтрият това от паметта си.

Дните ми, умножени по седем, изтичат в канализацията; изхождам живота си, издишвам го, изпарявам го през порите на кожата си. Плодът на Анели вече би трябвало да е на осемнайсет седмици, а на мен ми се струва, че е изминала цяла геологическа епоха от деня, в който прикрих с възглавницата брояча на минутите и се триех като сляпо кутре в гърдите й. Още четиринайсет дни - и ще стане късно да ходим в Брюксел. Плодът официално ще стане човек и ще ме свалят от шахматната дъска със сто и двайсет милиарда полета, защото синът ми ще ме изяде.

Последното ми обаждане е до Елен Шрайер - колкото и да е странно, не ми е останал никой по-близък от нея. Тя не отговаря, но аз провеждам задушевен разговор с телефонния й секретар. Елен също не ми се обажда в отговор.

Аз съм в подводница, а екранчето е перископ, през който гледам към земята.

В новините - репортаж за това как Китай усвоява купения от руските власти Източен Сибир. Седя на леглото, наведен към екрана, за да ми изглежда по-шлям, и гледам тъпо как трудолюбивите китайци вкарват строителна техника в обезкървените, пустинни земи. Ц,елият Сибир е вечен мраз, дори в по-добри времена плодородният слой не е надвишавал един метър, съобщава нашият кореспондент Фриц Фриш. Някога тук е имало богати залежи на нефт, природен газ, злато, елмаз и редки метали, но към средата на двайсет и втори век техните запаси са били напълно изчерпани, както и на цялата останала територия на Русия. Както е известно, след разпродаването на полезните си изкопаеми Москва е живяла още петдесет години, изсичайки дърветата си, а когато и те свършили, към Китай и Европа били обърнати и реките - цивилизованите страни се развивали бурно и изпитвали остър недостиг на прясна вода. Фриц Фриш се оплаква - екологичният баланс бил нарушен и тук сега е мъртва пустиня. Но китайските колонисти, които усвояват активно дори радиоктивните джунгли на Индия и Пакистан, не могат да бъдат спрени от вечния мраз. После следва интервю с някакъв с дръпнати очи, обещаващ че тук скоро ще цъфтят градини и ще се издигат кули, после кадри: екскаватори гризат суровата неподатлива земя, наистина всичко е само лед, но китайците явно просто хапват вледенена почва за закуска. Именно тук, в басейна на река Ян, е било направено шокиращо откритие, увлича зрителите кореспондентът. Операторът се катери след репортера към върха на един склон, онзи сочи надолу, в разлома...