Царство от Мед
- Автор: Чакраборти С. А.
- Серия: Хрониките на Девабад #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-345-5
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Царство от Мед». Краткое содержание книги:
Животът на Нахри се променя завинаги от мига, в който, без да иска, призовава Дара - страховит, мистериозен джин. Откъсната от дома си в Кайро, тя се озовава в ослепителния кралски двор на Девабад и бързо открива, че ще има нужда от всичките си мошенически инстинкти, за да оцелее в него. Нахри се оказва уловена в златна клетка, наблюдавана от царя, който управлява от трона, принадлежал някога на предците ѝ. А една нейна грешна стъпка ще обрече на гибел цялото ѝ племе.
Междувременно Али е изпратен в изгнание заради това, че се е опълчил на баща си. Преследван от наемни убийци, носещ се без посока сред златните пясъци на бащиното му племе, той трябва да разчита на плашещите способности, с които са го надарили маридите - непредвидимите водни духове. Използването на новите му сили ще доведе до разкриването на ужасна тайна, която семейството му е пазило дълбоко заровена векове наред.
С наближаването на новото столетие джиновете се събират зад внушителните месингови стени на Девабад, за да празнуват. Ала невидима заплаха се приближава от север. Сила, която ще доведе огнена буря право в сърцето на самия град...
Потрепери от болка и от шок, когато споменът, който Маниже бе пробудила, се завърна за миг. Мирисът на горящ папирус, писъците на младо момиче.
Гледката на две топли кафяви очи, миг преди мътната вода да се затвори над главата й.
Нахри така и не се показа на повърхността. Около нея се завихриха мрак, мирисът на нанос и усещането, че я сграбчват.
Отекна един-единствен шепот на магия, а после всичко стана черно.
33. Дара
Дара нямаше да издържи и минута повече с Мунтадир ал Кахтани.
Като за някой на крачка на смъртта, емирът дрънкаше със забележителна скорост, леейки запъхтяно несекващ порой от жлъчни забележки, които очевидно целяха да накарат Дара да го убие.
— А в първата ни брачна нощ — не спираше той. — Е… нощи. Искам да кажа, те започнаха да се сливат в едно след…
Дара притисна рязко ножа си в гърлото на другия мъж. Правеше го за десети път.
— Ако не млъкнеш — изсъска, — ще започна да режа парчета от теб.
Мунтадир примига, очите му бяха черни сенки насред бледото му лице. Беше придобил цвета на пергамент, пепел се ронеше по кожата му, а зелено-черните ивици на отравянето със зулфикар — пълзящи, извити дири — бяха стигнали до гърлото му. Отвори уста, а после потръпна и падна върху килимчето, което Дара беше омагьосал, за да ги отнесе при Маниже. Лумване на болка в очите му заглуши какъвто и жлъчен отговор да си беше подготвил.
Ала вниманието на Дара беше привлечено от много по-необикновена гледка: по коридора, над който летяха, се лееше вода — неестествен поток, който ставаше все по-широк и по-дълбок, колкото повече наближаваха библиотеката. Беше се втурнал в лечебницата само за да научи, че един обзет от паника, бръщолевещ Каве бе пресрещнал Маниже и я беше изпратил тук.
Влетяха през вратата и Дара примига разтревожено. Водата нахлуваше през една неравна дупка близо до тавана и се разбиваше в наводнения под. Изпотрошени мебели и тлеещи книги — да не говорим за телата на поне дузина джинове — бяха пръснати наоколо. Маниже не се виждаше никъде, но в другия край на стаята Дара забеляза групичка от воините, които я бяха придружавали.
Озова се при тях за секунди, приземявайки килимчето толкова внимателно, колкото беше възможно, върху островче от отломки, и скочи във водата.
— Къде е Бану…
Не можа да довърши.
Мощен трус разтърси палата, разлюлявайки земята под краката му толкова силно, че той залитна. Цялата библиотека потрепери, купчини отломки се срутиха, а няколко от масивните рафтове се отскубнаха от стените.
— Пазете се! — изкрещя Дара, когато водопад от книги и ръкописи се посипа по тях.
Последва нов трус и върху насрещната стена зейна пукнатина, а подът се разцепи.
Земетресението отмина за секунди, оставяйки след себе си зловеща тишина. Водата се отцеди, втурвайки се към дупката в пода като побягнало животно. А после… сякаш някой беше духнал лампа, която не можеше да види, Дара почувства раздвижване във въздуха.
С рязък пукот кълбата измагьосан огън, които се рееха близо до тавана, внезапно угаснаха и се сгромолясаха на пода. Потрепващите черни знамена на Кахтаните застинаха и вратата пред него се отвори рязко. Всички врати зейнаха, сякаш каквито и заклинания за заключване да ги бяха държали бяха развалени.
Тръпка пробяга по гърба му от тишината, от странната, празна студенина, промъкнала се в стаята. Той измагьоса шепа пламъци и светлината им затанцува по обгорените, изцапани от водата стени. Пред него воините му като че ли се мъчеха да сторят същото, ръкомахайки трескаво в мрака.
— Можеш ли да измагьосаш пламъци? — чу да пита един.
— Не мога да измагьосам нищо!
Друг, много по-шокиран вик, привлече вниманието му. Дара се обърна рязко. Мунтадир се беше изправил на крака и разперил ръце, се взираше, олюлявайки се, в тялото си.
На мътната светлина в съсипаната библиотека смъртоносните ивици на магическата отрова, които покриваха кожата му, изчезваха.
Дара зяпна при вида на невъзможната гледка пред него. Като паяк, сгърчил се в себе си, отровата се оттегляше, пъплеше назад от раменете на Мунтадир, надолу по гърдите му. Емирът смъкна парчето плат, с което беше превързан коремът му, тъкмо навреме, за да разкрие как тъмнозеленият цвят на раната избелява. А после — с едва забележима струйка дим — изчезна напълно.
Мунтадир падна на колене със задавен хлип. Докосна окървавения си корем, ридаейки от облекчение.