Царство от Мед
- Автор: Чакраборти С. А.
- Серия: Хрониките на Девабад #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-345-5
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Царство от Мед». Краткое содержание книги:
Животът на Нахри се променя завинаги от мига, в който, без да иска, призовава Дара - страховит, мистериозен джин. Откъсната от дома си в Кайро, тя се озовава в ослепителния кралски двор на Девабад и бързо открива, че ще има нужда от всичките си мошенически инстинкти, за да оцелее в него. Нахри се оказва уловена в златна клетка, наблюдавана от царя, който управлява от трона, принадлежал някога на предците ѝ. А една нейна грешна стъпка ще обрече на гибел цялото ѝ племе.
Междувременно Али е изпратен в изгнание заради това, че се е опълчил на баща си. Преследван от наемни убийци, носещ се без посока сред златните пясъци на бащиното му племе, той трябва да разчита на плашещите способности, с които са го надарили маридите - непредвидимите водни духове. Използването на новите му сили ще доведе до разкриването на ужасна тайна, която семейството му е пазило дълбоко заровена векове наред.
С наближаването на новото столетие джиновете се събират зад внушителните месингови стени на Девабад, за да празнуват. Ала невидима заплаха се приближава от север. Сила, която ще доведе огнена буря право в сърцето на самия град...
Маниже се дръпна назад, впила изпитателен поглед в Нахри.
— Няма да го направиш.
Нахри повдигна вежди.
— Не ме познаваш.
— Само че те познавам. — Тонът на Маниже беше умолителен. — Нахри, ти си ми дъщеря… мислиш ли, че не съм питала за теб всеки девабадчанин, когото срещнех? Самият Дара не можеше да престане да говори за теб. За това колко си храбра, колко си умна… Всъщност рядко съм срещала по — отдаден мъж. Това е нещо опасно в нашия свят — добави тя деликатно. — Да изложиш чувствата си на показ. Истина, на която Гасан ме научи… на драго сърце и с жестокост.
Нахри не знаеше как да отговори. Думите на Маниже за Дара бяха като сол в рана, а можеше да усети, че другата жена чете реакциите й, преценява всяко потръпване. Али все още стискаше коляното си, запъхтян от болка.
Майка й дойде по-близо.
— Сторил е същото и с теб, нали? Това бе единственият му начин да контролира жени като нас. Познавам те, Нахри. Знам какво е да имаш амбиции, да бъдеш най-умната сред всички наоколо… и да гледаш как смазват амбициите ти. Какво е да бъдеш сплашвана и тормозена от мъже, които превъзхождаш, натикана в място, което знаеш, че не ти подобава. Научих за невероятния напредък, който си постигнала само за няколко години. С онова, на което мога да те науча… ще бъдеш богиня. Никога вече няма да си принудена да свеждаш глава.
Погледите им се срещнаха и Нахри не можеше да отрече прилива на копнеж в сърцето си. Спомни си безбройните пъти, в които бе скланяла глава пред Гасан, докато той седеше върху престола на нейните предци. Начина, по който Мунтадир се бе присмял на мечтите й за болницата, и снизходителното държание на Каве в Храма.
Въжетата от дим, които Дара бе дръзнал да измагьоса, за да я завържат. Магията, кипнала във вените й в отговор.
Нахри си пое дълбоко дъх. Това е моят дом.
— Защо не постигнем компромис? — предложи. — Искаш начело отново да застане една Нахида? Добре. Аз съм Нахида. Аз ще взема печата на Сулейман. Несъмнено мога да договоря мир по-успешно, отколкото жената, изоставила племето си и завърнала се единствено за да планира избиването на друго.
Маниже настръхна.
— Не — заяви. — Не можеш.
— Защо не? — попита Нахри надменно. — Нали става дума за това какво е най-добро за девите?
— Разбра ме погрешно, дъще — отвърна Маниже и Нахри изруга наум, защото колкото и да се опитваше да го разчете, нищо върху лицето й не издаваше какво мисли наистина. — Не можеш да вземеш печата, защото не си напълно дева. Ти си шафит, Нахри. Във вените ти има човешка кръв.
Нахри я зяпна безмълвно. Защото с тези думи, изречени с такава увереност, разбра, че жената насреща й не лъже за това, че е нейната майка. Това бе тайна, която само Гасан бе знаел, истина, която според него печатът на Сулейман му бе разкрил.
— Какво искаш да кажеш с това, че е шафит? — ахна Али от земята.
Нахри не отговори; не знаеше какво да каже.
— Няма нищо — увери я Маниже меко, приближавайки се до тях. — Не е нужно никой друг да го научи. Само че не можеш да вземеш печата. Притежанието му ще те убие. Не си достатъчно силна.
Нахри се дръпна назад.
— Достатъчно съм силна, за да използвам нахидска магия.
— Ала дали е достатъчно, за да владееш печата на Сулейман? Да носиш предмета, който преобрази нашия свят? — Маниже поклати глава. — То ще те разкъса, дъще.
Нахри мълчеше. Лъже. Несъмнено лъже. Ала Всевишният й беше свидетел, че Маниже бе посяла съмнение в душата й.
— Нахри. — Беше Али. — Нахри, погледни ме. — Тя го направи, замаяна. Всичко това бе твърде много. — Лъже те. Самият Сулейман е имал човешка кръв.
— Сулейман е бил пророк — прекъсна го Маниже, повтаряйки с брутална категоричност несигурността, която самата Нахри бе изразила. — Освен това никой не ти е разрешил да се бъркаш в делата на девите, джине. Прекарала съм повече години, отколкото ти си живял, в прочитане на всеки текст, споменаващ онзи пръстен с печат. И те до един са категорични по този въпрос.
— Колко удобно — рязко отвърна Али. Погледът му се впи умолително в Нахри. — Не я слушай. Вземи… аа!
Али изпищя от болка и ръцете му се вдигнаха от счупеното му коляно.
Маниже отново щракна с пръсти и ръцете му се спуснаха към ханджара на кръста му.