![Талтош [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/0/taltosh-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Талтош [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
- Хайде, казвай - каза Аш под нос. - Значи заминаваш, връщаш се в Англия.
- Знаеше, че ще си тръгна, не ми се стои тук. Винаги съм мислил, че ще е прекрасно, а после ми омръзва. Искам да си ида у дома. Искам да си ида в долината, преди онези глупаци от Таламаска да са нахлули в нея.
- Не биха го направили - каза Аш. - Надявах се, че ще останеш още малко. - Сам се удиви на самообладанието си. - Надявах се, че ще поговорим за някои неща…
- Ти се разплака, когато се сбогува с онези човеци, нали?
- Не, защо ме питаш подобно нещо? - попита Аш. - Да не си решил да се скараме, преди да тръгнеш?
- Защо им се довери на тези вещици? Ето, келнерът чака. Хапни нещо.
Аш посочи в менюто обикновена паста, каквато винаги си поръчваше на такива места. Изчака сервитьорът да се отдалечи, преди да продължи:
- А ако ти не се беше напил, ако не беше през цялото време със замаяна глава, нямаше да ми задаваш този въпрос.
- Вещиците Мейфеър. Знам какво представляват те. Юри ми разказа всичко за тях. В треската си той каза доста неща. Аш, не ставай глупав отново. Не очаквай от тези хора да те обичат.
- Думите ти нямат смисъл - каза Аш. - И никога не са имали. Те са просто фонов шум, с който съм свикнал.
Келнерът донесе минерална вода, мляко и чаши.
- Нещо не си в настроение - отбеляза Самюъл и даде знак на сервитьора да му донесе още една чаша уиски. Чисто уиски, личеше по миризмата. - И това не е по моя вина. - Самюъл се прегърби пак в стола си. - Виж, приятелю, само се опитвам да те предупредя. Нека го кажа по друг начин - не обиквай тези двамата.
- Нали знаеш, че ако продължиш с тази лекция, може да изгубя търпение.
Дребосъкът се изсмя - гърлен, тътнещ смях - но дори гънките кожа над очите му показваха, че никак не му е весело.
- Виж, това може да ме задържи още час-два в Ню Йорк - рече Самюъл. - Гледката вероятно ще си струва.
Аш не отговори. Беше изключително важно да не казва нещо необмислено, не и сега, не и пред Самюъл, пред никого. През целия си дълъг живот бе вярвал в това, но периодично му се налагаше да си го припомня.
След миг той каза:
- И кого трябва да обичам? - Изрече го възможно най-меко. - Радвам се, че си тръгваш. Искам да кажа… искам да кажа, че ще съм доволен, когато този неприятен разговор свърши.
- Аш, изобщо не биваше да се сближаваш с тях, нито да им казваш каквото и да било. И как можа да пуснеш онзи циганин да се върне в Таламаска?
- Юри? И какво трябваше да сторя според теб? Как можех да го спра да се върне там?
- Трябваше да го примамиш в Ню Йорк, да му дадеш някаква работа или нещо такова. Животът на този човек е съсипан, а ти го изпрати там да пише мемоарите си за всичко, което се случи. Господи, та той можеше да стане твой компаньон.
- Нямаше да е добре за него. Той трябваше да се върне у дома.
- Разбира се, че щеше да е добре за него. Та той бе напълно подходящ за теб - изгнаник, циганин, син на курва.
- Ако обичаш, мери си думите. Плашиш ме. Виж, Юри сам направи избора си. Ако не е искал да се връща, сам щеше да го каже. Но неговото място е в ордена. Трябваше да се върне, най-малкото за да излекува раните си. А след това? Той нямаше да е щастлив в моя свят. Куклите са магия само за онези, които ги обичат и разбират. За останалите са просто играчки. Юри е човек с по-груби сетива.
- Това звучи добре, но е глупаво - каза Самюъл. Спря, защото келнерът постави пред него ново питие. - Та твоят свят е пълен с възможности за Юри. Можеше да му предоставиш възможност да строи нови паркове, да сади още дървета, да изпълнява грандиозните ти планове. Какво каза ти на онези вещици - че искаш да построиш паркове в небесата, за да може всеки да види гледката, която ти имаш от твоите мраморни покои? Можеше да осигуриш работа на това дете за цял живот, а и щеше да си имаш компания…
- Моля те, замълчи. Това не се случи. Просто не стана.
- А какво се случи - ти пожела приятелството на онези вещици, на онова семейство от огромния клан - все хора, отдадени на семеен начин на живот, на чисто човешки начин на…
- Какво да сторя, за да замълчиш?
- Нищо. Изпий си млякото. Знам, че ти се пие. Срамуваш се да го пиеш пред мен, защото се страхуваш да не кажа нещо от рода на: «Ашлар, изпий си млякото!».
- Ти и без това го каза.
- Аш, нима не разбираш. Ти обичаш онези две вещици. А те ще трябва да забравят всичко това. Да забравят кошмара за талтошите, за долината, за убийците в Таламаска. За да запазят здрав разсъдъка си, те са длъжни да се върнат у дома и да живеят според очакванията на огромното си семейство. А аз не мога да се примиря, когато виждам, че ти обичаш онези, които ще ти обърнат гръб. Те са длъжни да го направят.