Черната призма [bg]

— Ще ни трябва и този колан за пари — обади се друг мъж.

Жените около огъня просто гледаха безстрастно. Никой не понечи да му помогне. Още няколко мъже се присъединиха към двамата, застанали срещу Кип. Кип се взря в мрака. Зрението му бе развалено от огъня, но въпреки това забеляза няколко тъмни силуета, които го чакаха.

„Дай им каквото имаш и може да ти се размине само с пердах, Кип. Знаеш, че няма да се измъкнеш оттук с всичко. Протакай, в лагера може да има някакви патрули, които да те спасят.“

— Вечната нощ да ви погълне дано — изруга Кип и счупи горния край на каната в ръба на едно колело на фургон.

— Глупаво момче — рече олисяващият. — Повечето хора, като правят това, запазват дръжката, не я отчупват.

Кип скочи и лисна зърнения алкохол върху мъжа. Онзи се намръщи, докато триеше парещите си очи, и прехвърли ножа в лявата си ръка.

— Знаеш ли какво? Ще те убия заради това — каза той.

Кип изкрещя и нападна.

Това бе последното, което очакваше мъжът. Още си търкаше очите. Вдигна ръка, за да се предпази от удар, но Кип се гмурна ниско, покрай ножа, и заби глава в корема му. Онзи изпъшка и залитна назад, и точно до огъня се спъна.

За миг не се случи нищо. После алкохолът по ръцете му пламна. Той изпищя и вдигна ръка, и косата му също се подпали. Брадата му се подпали. Лицето му. Писъците му се извисиха страдалчески.

Кип се стрелна точно покрай горящия човек.

В течение на един благословен миг никой не помръдна. После някой се метна към него. Не го улучи, но закачи петата му. Кип се строполи тежко.

Не се бе отдалечил и на три крачки от огъня.

„Хубаво тичаш, Прасчо.“

Претърколи се тъкмо навреме, за да види как горящият мъж, който продължаваше да врещи, се блъсна право в дебеланата. Тя нададе писък, странно тънък за толкова едра жена, и започна да го ръга с големия си нож.

А после трима мъже връхлетяха срещу Кип. Огънят зад гърбовете им ги превръщаше в огромни гротескни сенки. Нечий ритник го улучи по рамото, после втори от другата страна се стовари в бъбрека му. Прониза го болка, от която му секна дъхът. Той се сви на топка.

Ритници се посипаха по гърба и краката му. Единият мъж се бе привел над него и млатеше с юмруци по бедрото му, мъчейки се да го удари в слабините. Някой стовари крак върху главата му. Ударът беше кос, но го улучи по носа. Гореща кръв шурна по лицето му и главата му се прасна в земята.

Една-единствена мисъл си проби път през мъглата, обвила изведнъж съзнанието на Кип. „Те ще ме убият.“ Това нямаше да е побой. Щеше да е убийство.

„Така да бъде. Но ще трябва да ме убият прав.“ Надигна се мъчително на четири крака.

Това откри ребрата му и един ритник се заби в тях отстрани. Кип го пое с изпъшкване.

Трима възрастни мъже да нападат момче, което не им е направило нищо. Тази несправедливост разбуди у него железен резерв от воля. Не, вече не бяха само трима. И други се бяха присъединили към тях. Но нарасналият им брой само го вбеси още повече. Той се сви, събирайки сили, сгушил глава между раменете си. „Да горите в ада, мога да го понеса.“