Фуриите на Калдерон

Исана се засмя и го целуна по косата, по бузите.

– Фейд – каза тя. – Слава на всички фурии. И двамата сте невредими.

– Бърнард, никой не гледа към нас – обади се Амара. – Ако сега се нахвърлим на главатаря им, ще можем да вземем кинжала.

– Не – викна Тави. Измъкна се от прегръдката на Бърнард и Исана и вдигна очи към Амара. – Не, не можеш. Дорога ми го обясни. Ще има дуел. Трябва да ги оставиш да се бият.

– Какъв дуел? – погледна го учудено Амара.

– Какъв кинжал? – учуди се на свой ред Тави.

– Кинжалът е доказателство – намръщи се Амара, – че зад нападението на долината стои един от Върховните лордове. Ако го хванем, ако вземем кинжала, ще можем да го спрем да повтори отново това, което предизвика в Калдерон. Какъв дуел?

– Дорога и Атсурак са главатари на своите кланове – опита да обясни Тави. – Те са равни. Атсурак може да заповяда на всеки друг клан да го следва, ако главатарят на този клан не се осмели да му се противопостави, като се изправи срещу него в изпитанието на кръвта – това е дуел, но досега никой не е имал смелостта да го направи. Дорога се противопоставя на решението на Атсурак да ни нападне, пред всички марати. Ако сега го победи в изпитанието, това ще сложи край на властта на Атсурак и маратите ще си тръгнат.

– Просто ей така? – не повярва Амара.

– Ами да – отвърна Тави. – Ако Дорога спечели, маратите ще разберат, че Единствения подкрепя него, а не Атсурак.

– Единствения? Единствения кой?

– Ами, Единствения – каза Тави. – Не съм сигурен, мисля, че наричат така нещо като фурия, която живее в слънцето. Когато трябва да вземат важно решение, винаги провеждат изпитание пред Единствения. Доверяват му се изцяло.

Той усети ръката на леля си на рамото си и се обърна. Тя го гледаше изпитателно, килнала на една страна глава.

– Какво се е случило с теб, Тави?

– О, много неща, лельо.

Тя се усмихна натъжено.

– Личи си. Сигурен ли си в това, което казваш?

– Да, госпожо – отговори Тави. – Знам какво говоря.

Исана погледна Бърнард, който погледна Амара. Курсорът пое дълбоко дъх и обърна поглед към Тави.

– Тави – каза тихо тя. – Защо Дорога избра точно сега да предизвика този Атсурак?

Тави преглътна.

– Мм, ами това е дълга история. Не съм сигурен, че и аз самият разбрах какво точно се случи. Всъщност няма значение, нали? Щом като е тук и е готов да го направи?

Отвън се чу пронизително изсвирване и крясъците на маратите и на зверовете им утихнаха.

– Джиралди? – извика Амара към бойниците. – Какво става?

– Да ме вземат враните, ако разбирам – отвърна задъхан глас от стената над портите. – Маратите започнаха да се бият помежду си, после някой изсвири с уста и те спряха да се бият. Сега като че ли се разделят на кланове.

– Благодаря, центурионе.

– Графиньо? Заповеди?

– Дръжте стената – отвърна Амара и отново погледна към Тави. – Не нападайте, ако не ви нападнат първи.

Тави кимна на Амара.

– Точно така ми каза Дорога, че ще стане. Клановете се бият непрекъснато. Свикнали са. Свиренето означава да се спре боят, за да могат главатарите да говорят.