Медичите. Кръстниците на Ренесанса [bg]

Част III: Принцът и пророкът на Страшния съд

Глава 12 и 13

Класическата биография е „Lorenzo the Magnificent“ от W. Roscoe (Bohn, 1872), но подходът в нея не е съвременен. За заговора Паци вижте бележките по Пролога. „The Penquin Book of Renaissance“ ed J. H. Plumb (Penguin, 1982) включва различни по съдържание текстове за този период на Ренесанса. Интересуващите се могат да потърсят и „Lorenzo de Medici: Selected Poems and Prose“ ed. John Thiem (Pennsylvania State University, 1991).

Глава 14

Изненадващо, но няма добри биографии на Пико дела Мирандола на английски език. За неговите произведения, съпътствани с някои добри обяснителни бележки, вижте „Pico Della Mirndola“ ed. Sir Thomas More (Nutt, 1890). Най-доброто ранно изследване на този период остава прочутата „The Civilization of the Renaissance“ от Jacob Burckhardt (8 vols, Torch Books, 1958).

Глава 15

Най-достъпното произведение за ренесансовите хора на изкуството си остава „Животописи на художници, ваятели и архитекти“ на Джорджо Вазари. Въпреки че не всички разказани истории са верни, почти винаги хвърлят светлина по проблема. Има глави, свързани с всички основни творци, споменати в настоящата книга. Добра биография на Ботичели е на Wadia Bettina „Botticelli“ (Hamlyn, 1968). За Микеланджело вижте или „Michelangelo“ на Howard Hibbard (Penguin, 1998), или „Michelangelo“ на Herbert Von Einem (Methuen, 1973), която е преведена от немски. „Сонетите“ на Микеланджело имат няколко добри издания. Най-добрата и общодостъпна биография на Леонардо да Винчи е от Michael White „Leonardo the First Scientist“ (Little Brown, 2000).

Глава 16 и 17

„Savonarola“ на Roberto Ridolfi (Routledge & Kegan Paul, 1959) е най-изчерпателната книга, посветена на живота му. Авторът донякъде се опитва да го реабилитира, но човек може да си проправи път през повечето от призивите за невинност на обекта.