Денят след утре

Ако не се брояха шепата посветени от най-високите нива на нацисткото ръководство, този грамаден комплекс, наречен das Garten, просто не съществуваше. И днес, половин век по-късно, за него знаеха само Шол, Фон Холден и още неколцина от висшето ръководство на Организацията.

Вратата пред Фон Холден се отвори и той пристъпи в дълъг коридор с кръгло сечение, облицован с хиляди бели керамични плочки. Часът беше 20:10. Каквото и да се бе случило в хотел „Борггреве“, сега трябваше да го изхвърли от мислите си. Не разполагаше с друга информация освен онова, което бе видял; следователно му оставаше един-единствен избор — да изпълнява инструкциите.

В средата на коридора той спря пред масивна врата от титан, покрита с червени керамични плочки. Плъзгайки пръсти по едва забележими издатини, набра секретния код и изчака над вратата да се появи зелена светлина. Веднага след това натисна още три знака. Зелената светлина изгасна и металната плоча се вдигна нагоре. Привел глава, Фон Холден пристъпи напред и вратата се затвори зад гърба му.

Измина доста време, докато очите му привикнаха към неясното сребристосинкаво сияние, което изпълваше залата. А дори и след това не успя да си възвърне чувството за обем и пространство. Сякаш бе попаднал нейде извън реалното битие, в късче от нечий сън.

Право пред себе си смътно различаваше очертанията на стена. Отвъд нея се намираше сектор F, най-дълбокото помещение на комплекса. Таванът, подът и четирите стени бяха защитени с плочи от титанова стомана, дебели по четирийсет сантиметра. Зад стоманата имаше три метра бетон, в който на всеки половин метър се отваряха кухини, запълнени със специално желеобразно вещество, тъй че помещението да издържи дори пряко попадение на водородна бомба или земетресение от десета степен.